Класическото напрежение в България е това между институциите, позиционирани на „Дондуков“ 1 и 2. Не повече от 100 метра жълт паваж делят Президентството и Министерски съвет от врата до врата, но и противопоставяне с исторически корени.
Разделението на властите е част от правилата на институционалната игра - такава, каквато рядко се виждаше в последните години, за добро или за лошо. Разбира се, че двете институции имат съвсем различна роля и власт, като президентската се явява своеобразен коректив на изпълнителната.
Исторически погледнато подобно напрежение не е нещо ново. Такова се наблюдаваше още по оста Жельо Желев с Филип Димитров. Прословутата пресконференция на Желев, запомнена като "Боянски ливади" на практика стана причина правителството на Филип Димитров да поиска вот на доверие и да се самосвали.
Впоследствие противопоставяне имаше и между Петър Стоянов и Иван Костов. Това костваше следващ мандат и на двамата, а Петър Стоянов бе запомнен с репликата "Иване, кажи си, те ще те разберат".
Георги Първанов също влезе в конфронтация с издигналата го БСП, която стигна до там, че той създаде собствена политическа партия (АБВ).
Първанов се опита отново да изиграе ролята на "баща на коалицията", т.е. да дърпа конците при съставянето и на следващото управление. Интересът на Станишев пък беше, това да не се случва.
Конфликт имаше и между издигнатият от ГЕРБ за президент Росен Плевнелиев и лидера на партията Бойко Борисов. Опитът на Плевнелиев да критикува Борисов му костваше това, че не беше номиниран за втори мандат, а ГЕРБ пуснаха в надпреварата Цецка Цачева, която им донесе катастрофална загуба.
При Румен Радев и Бойко Борисов нещата ескалираха до големи висоти, тъй като и двамата загърбиха нормалния начин на политическо общуване в демокрацията и го обърнаха на лична игра и състезание с личен привкус.
Стигна се до свалянето на доверието на държавния глава към правителството. Спомняме си вдигането на прословутия юмрук и призива "Мутри вън", които доведоха до сериозно засилване на протестите.
Президентът доста умело успя да отвлече вниманието от себе си и скандала с Прокуратурата. Факт е обаче, че след излизането от президентството и вдигнатия юмрук, Радев се превърна в символ на протестите, но не и в техен предводител.
В един момент в задочната личностна битка между Радев и Борисов се намеси вътрешният министър Бойко Рашков. На няколко пъти в публичното пространство той оправяше сериозни обвинения към ГЕРБ, които вече намират и практична основа след арестите на съпруга и сина на кметицата на Симеоновград, пробивът в системата за купуване на гласове и последните разкрития за строителството на автомагистрала Хемус.
Все повече граждани обаче изказват подозрения, че битката между Радев и Борисов е бутафорна в същността си. Причина за това са противоепидемичните мерки, които предприема служебното правителство и техните прилики с действията на правителството на Борисов.
Дали дербито между Радев и Борисов е на принципна основа, личностно его или бутафорен нюанс между интересите на големите, може да покаже само времето.
Анализ на Тодор Беленски
