Вече губим време. Това каза министърът на външните работи в оставка Теодора Генчовска пред Комисията по външна политика за Северна Македония. Тя подчерта, че е необходима консолидирана българска позиция. Според нея, ако това не се случи, Министерство на външните работи има мандат да се придържа само към българската позиция и страната ни рискува да не се възползва от добрата позиция.
Тя обърна внимание, че се разполага с много малко време, за да се вземе важно решение. "Разбирам, че са внесени проект за решение на Народното събрание, за да може наистина да се придвижи процеса напред. Ние не сме запознати официално, защото не са ни изпратени тези проекти. Ние само може да дадем чисто експертно мнение", добави Генчовска.
Министърът информира, че вчера на Министерски съвет Министерство на външните работи е внесло проекта за решение на правителството, но не е било прието. "Подозирам, че поради тази причина се стигна до проект на решение на Народното събрание", добави още тя.
"Искам да кажа, че се наложи в пространството френското предложение, но това не е френско предложение. Това е един пакет от взаимосвързани документи. Става въпрос за преговорната рамка, проекта на заключение проекта на протокол, който все още не е подписан", добави още външният министър.
Тя обърна внимание, че благодарение на явния характер на документите, те вече са изтекли в публичното пространство. "За съжаление това дефинира един доста неблагоприятен наратив от страна на РСМ, от който тя вече се възползва поради факта, че ние губим време", каза още Генчовска.
Генчовска подчерта, че Външно министерство е в качеството си на експерт тук и не взема никаква страна. "Аз държа да чуя вашата позиция - лично вашата", обърна се Генчовска към депутатите. Тя допусна, че може да им стане скучно четенето.
В началото на доклада Теодора Генчовска заяви, че Министерство на външните работи е отстоявало българската позиция по темата в условията на външен натиск и силна вътрешна чувствителност. "Неоправдано отстъпление от досегашната позиция съществено ще увреди българския интерес не само за РСМ", каза Генчовска. По думите й страната ни има стратегически интерес от присъединяването на югозападната ни съседка в ЕС. Тя поясни, че разбирането е, че това може да бъде използване като механизъм за реформиране на антибългарската идеология.
"От месец май в изключително кратък срок беше постигнат съществен напредък в отстояване на българската позиция на двустранна и на европейска основа. Съществуват четири теми, по които е необходимо да се отчете прогрес. Изпълнението на Договора от 2017, включването на българите в Конституцията, запазване на българската позиция по въпросите на езика на съседната държава, включването на гаранции в преговорната рамка. Четирите теми са взаимно свързани и моделът на решения разчита на тази обвързаност", каза още Генчовска. Според нея допустимо би било търсенето на възможен компромис по някои от темите, но той следва да се обвързва с напредък по останалите три.
"Министерството се ръководеше от разбирането, че няма как един единствен документ да отговори на всички изисквания на рамковата позиция и декларацията от НС от 2019 и заключенията на КСНС и същевременно да бъде приемлив за държавите членки", заяви още външният министър.
По думите й текстът на проекта на протокол е обсъждан в хода на разговори с представители на Министерство на външните работи на РСМ на 4 и 5 юни тази година и не е финализиран. Използването на такъв двустранен протокол беше избрано като модел от министерството, за да не се допусне отклоняване от основополагащи текстове на самия договор. Проектът на протокол отчита извършеното досега", заяви още Генчовска.
Тя коментира и френското предложение за Северна Македония. "Целта на министерството е преговорната рамка да реферира и към протокола", каза тя. Според нея това ще даде възможност изпълнението на мерките от протокола да се докладва от ЕК на междуправителствените конференции след обща позиция на Съвета на ЕС, където участва и България.
"Без подписан протокол - преговорната рамка сама по себе си няма да осигурява необходимите гаранции по крайно значимите за страната ни исторически аспекти на двустранния спор, а само останалите отворени въпроси", каза Генчовска.
Тя отбеляза, че България може да отправи ясно послание, че не приема и няма да приеме съществуването на "македонски език" в етнически и исторически контекст.
Още по темата Северна Македония - четете ТУК.
