Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Теменужка Петкова внася в парламента доклада за АЕЦ "Белене"

16 май 2018, 12:40 часа • 3167 прочитания

Енергийният министър Теменужка Петкова внася в Народното събрание доклада с предложения как да бъде оползотворено оборудването за АЕЦ "Белене". Това съобщи тя на брифинг след правителственото заседание, предаде БГНЕС.

Предложението е свързано с възможността за реализация на АЕЦ "Белене" чрез стратегически инвеститор чрез отделяне на активите и пасивите на НЕК в отделно дружество, заяви Петкова. Според нея дори и да се намери частен инвеститор това означава, че ядреният риск за държавата остава*. Вероятността проектът да бъде намерен изцяло от частен инвеститор е много малко вероятна, каза Петкова.

Разгледали сме и вероятността НЕК да участва. Всичко, което имаме на площадката в Белене, дава сериозни предимства, пред който и да е друг проект, категорична е енергийният министър.

Разгледан е и вариантът, при който един от реакторите може да бъде изграден на площадката на АЕЦ „Козлодуй”. От технологична гледна точка, това е напълно възможен вариант, но години ще са необходими за нужната документация и стандартизация, обясни тя. Енергийният министър съобщи за още един вариант, който е разгледан от правителството, а именно за изграждане на АЕЦ „Белене” по модела на унгарската "Пакш". Предимството на този вариант е, че централата сама ще изплаща кредита без да бъдат ангажирани държавата и други държавни структури. Негатив тук е, че държавата трябва да застане като гарант, заяви Петкова. Тя още веднъж повтори, че няма как една АЕЦ да бъде изградена без да е налице държавно участие и пак каза, че ще се търси възможност за реализирането на пазарен принцип и без държавна гаранция.

"Да видим как пазарът ще реагира на една такава възможност. Всички разговори, водени до момента, и всички компании, проявявали интерес досега към АЕЦ "Белене", ще имат възможност да участват. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев в Министерски съвет по темата АЕЦ "Белене".

Ще имаме вариант да избираме между най-доброто предложение, ако има примерно 4-5 компании, проявяващи интерес. Нелепо е това решение днес да бъде вкарвано в координатната система на някакви геополитически емоции. Имаме български реактори, които са българска собственост и сме длъжни да намерим най-доброто решение, допълни Дончев.

Той подчерта, че няма никакви политически нюанси в това решение. Едно подобно решение не е насочено към нито един сектор в българската енергетика, то не е срещу въглищните централи, нито срещу ВЕИ-тата. Ако пазарът реагира, ако покаже, че десетилетия напред една нова мощност има бъдеще, то тя ще бъде изградена.

Проектът или ще бъде реализиран като пазарен, или няма да бъде реализиран, категоричен е Дончев. Пазарен означава без държавна гаранция, разчитайки на това, че цената на произвежданата електроенергия ще бъде изкупувана на пазара. Ако държавата заедно със стратегическия инвеститор, който предложи добрите условия, успее да изгради това съоръжение, ще продава електроенергията на този пазар, добави още Дончев.

* Съгласно официален доклад на юридическата кантора Hunton & Williams, базиран на изследване на Парижката конвенция за обезщетения на трета страна в сферата на ядрената енергетика, подписана на 29 юли, 1960 година и на Виенската конвенция за граждански обезщетения при ядрен инцидент, подписана на 21 май, 1963 година, България е заложила финансов минимум на сигурност при ядрен инцидент от само 49,1 млн. евро! Към Виенската конвенция има допълнителен протокол от 1997 година и в него се посочва, че "отговорността на оператора е неограничена, но всяка държава, инсталираща ядрена мощност, може да посочи лимит на финансова отговорност от оператора на стойност не по-малко от грубо 400 млн. долара" - чл. 9, т.1, поправка на чл. 7 от 1963 година. Възможно е сумата да е по-малка според вида на ядрената инсталация, но в такъв случай страната, инсталираща мощността, трябва да осигури средства в случай на авария, ако щетите не са покрити от размера на застраховката и в съответствие с границата от поне 400 млн. долара.

Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес