Новият ни министър на отбраната Тодор Тагарев заяви, че България се стреми да засили подкрепата си за усилията на Европейския съюз да достави боеприпаси на Украйна.
През май страните от ЕС финализираха сделката за изпращане на 1 милион 155-милиметрови снаряди и ракети на Киев до март 2024 година. Те се съгласиха да предоставят боеприпаси незабавно от собствените си запаси и да получат частично възстановяване на разходите. Държавите се споразумяха за 1 млрд. евро за тази част от плана и за още 1 млрд. евро за съвместна схема за снабдяване, която да осигури снаряди на Украйна и да попълни техните запаси. Европейската комисия предложи също така инициатива на стойност 500 млн. евро за повишаване на способността на Европа да произвежда оръжие и да постигне тези цели.
Като част от този стремеж Европейската агенция по отбрана (EDA) стартира проект, в рамките на който държавите членки съвместно да закупят боеприпаси, за да попълнят запасите си или да ги изпратят на Украйна. До момента България е една от двете държави от ЕС (другата е военно неутралната Ирландия), които не са се присъединили към схемата на EDA.
ОЩЕ: Дори Унгария е сред 23-те държави, обещали боеприпаси на Украйна - не и България
"Ние много ясно се стремим да се присъединим към тази коалиция", каза Тодор Тагарев в интервю за Politico. "Мисля, че ще можем да предоставим някои от необходимите боеприпаси за Украйна. Не е взето политическо решение", уточни той, "но със сигурност ще положим усилия и вярвам, че ще намерим начин".
Министрите на отбраната на НАТО се срещнаха в Брюксел в четвъртък и продължават обсъжданията в петък, за да решат как да увеличат индустриалния капацитет на Алианса в подкрепа на Украйна, както и възможностите за отбрана и възпиране в навечерието на ключовата среща на върха във Вилнюс следващия месец.
Вчера Тагарев подписа допълнение към Меморандума за разбирателство за Многонационалната инициатива за складиране на боеприпаси (MAWI). Така страната ни се присъедини към други 20 държави, които вече членуват в инициативата. MAWI е една от стратегиите на НАТО, които целят инвестиции в оперативно съвместимо, модерно и рентабилно оборудване.
ОЩЕ: Тагарев: България ще помага военно на Украйна, докато трябва
Присъединяването на усилията на ЕС за военна помощ на Украйна пък бележи рязък завой за България, чието ново правителство встъпи в длъжност миналата седмица след период на продължителна нестабилност, в който се проведоха пет избора за две години.
В края на март българският президент Румен Радев, смятан от някои за "мекушав към Русия" и ползващ се с безпрецедентни правомощия да назначава последователни служебни правителства, изключи възможността да се присъедини към инициативата на Европейската агенция по отбрана, припомнят от Politico.
През декември българските законодатели дадоха зелена светлина на пакет от военна помощ за Украйна след дълги спорове. Въпреки това се съобщаваше, че страната ни тайно е доставяла до една трета от необходимите на Украйна боеприпаси в ранните фази на войната с Русия чрез посредници, упълномощени от предишното редовно правителство на Кирил Петков. ОЩЕ: Die Welt: Как България тайно спаси Украйна
Предимството на официалното присъединяване на София към коалицията е, че "традиционно България е специализирана в производството на малки оръжия, леки оръжия и боеприпаси" още от съветско време, каза Тагарев.
Все пак военният експерт и сега министър на отбраната твърди, че даряването на изтребители МиГ-29 и системи за противовъздушна отбрана ще бъде "предизвикателство", тъй като запасите на България са необходими за задоволяване на собствените нужди на страната. Той признава, че голяма част от танковия ни парк също е на половин век.
Тагарев заяви, че България е близо до това да изпълни ангажимента на НАТО да увеличи разходите за отбрана до 2% от БВП. Той заговори, че това ще стане до 2024 г.
Украйна също така трябва "абсолютно" да бъде допусната в НАТО, "когато условията го позволяват", добави Тагарев, което явно означава веднага след като войната, подпалена от Русия, приключи.
Все пак прокарването на това мнение няма да е лесно в страна, в която само 46% от хората смятат, че войната в Украйна е изцяло по вина на Русия, според проучване от декември, в сравнение със средно 88% в ЕС, припомня Politico.
"Много съм притеснен" от влиянието на Москва в България, призна Тагарев и добави, че обмисля създаването на нови специализирани звена за борба с руските дезинформационни наративи. "Трябва да сме сигурни, че ефективно противодействаме на руската пропаганда, кампаниите за дезинформация и всякакви други видове влияние, които имаме в страната", каза той.
"Руският посланик тук (Елеонора Митрофанова - бел. ред.) и някои други политически партии, влиятелни политици, те говорят с един и същи глас, а това не е гласът на нашите съюзници", каза Тодор Тагарев.
