Съдията-докладчик по делото за собствеността на историческия музей в Кърджали Веселина Кашикова отказа спиране на производството и посочи 16 юни като дата за обявяване на решението, съобщи БГНЕС.
Съдебната палата отново бе отцепена с метални заграждения и поставена под охраната на многобройна полиция и жандармерия. Този път обаче не бяха пристигнали нито футболни фенове, нито представители на патриотични организации и свещеници, както това се случваше при предишните съдебни заседания.
Днешното заседание продължи около час и половина, след като съдът даде ход на делото. Вещите лица представиха заключението си по съдебната техническа и архитектурна експертиза. Инж.Румяна Видинска и арх.Стоян Гогов са извършили обследване на цялостната реконструкция на сградата от предложението за превръщането й в музей през 1978 – 1983 г., както и последвалите вътрешни ремонти и промени. Стана ясно, че в Държавния архив, в община Кърджали и в историческия музей не са открити никакви документи на джамийското настоятелство, доказващи правото на собственост на мюсюлманите върху сградата и терена на имота. Първоначално сградата е била построена на гредоред, но по-късно с държавни средства тя е сериозно реконструирана – положен е бетон, височината й е увеличена с 50 см, с около 60 см е разширено подпокривното пространство и е изградена стомано-бетонова конструкция за укрепването на покрива. Експертите обаче не са открили никъде свидетелства за опожарената сграда – в началото на 60-те г. на миналия век тя изгоря почти до основи.
Адвокатът на Главното мюфтийство Красимир Руев, което има реститутски претенции към имота повтори искането за спиране на производството заради казуса на бившия главен мюфтия Недим Генджев в Софийския апелативен съд, делото по който е насрочено за 13 юни т.г. Съдията Кашикова не уважи това искане и обяви, че това определение не подлежи на обжалване. Руев не скри изненадата си от това и настоя да представи писмена защита на по-късен етап. Магистратът определи двамата адвокати да представят писмените си пледоарии в 10-дневен срок.
Руев заяви, че медресето е било построено като малцинствено училище за местните мюсюлмани по тогава действалия закон за правото на собствено образование на турци, арменци и евреи. Той настоя, че сградата е била завзета от държавата без законово основание и че мюсюлманското вероизповедание е правоприемник на някогашната Кърджалийска мюсюлманска вероизповедна община. "Партиен документ не може да има правно действие, тогава по разпоредбите на БКП сградата е отнета от мюсюлманите и е отредена за музей. Едва през 2005 г. министърът на културата е издал необходимия акт и е определил статута й", аргументира се Красимир Руев. След като поиска съдът да върне собствеността върху сградата на мюсюлманите, той претендира и за разноските по делото. Държавната такса за делото е в размер на 30 000 лева.
Васил Радев, представител на държавата в този казус подчерта, че мюсюлманското вероизповедание не е предоставило никакви доказателства за правоприемството и не е успяло да докаже, че имотът е завладян от държавата без правно основание. Публична собственост не се реституира, а имотът е реконструиран с държавни средства и той трябва да остане на държавата, настоя Радев. На 16 юни т.г. съдията-докладчик Веселина Кашикова ще обяви решението си за съдбата на уникалната сграда и терена й.
