България винаги е защитавала развитието на въглищните централи, но при последното гласуване на евродирективата за по-строгите екостандарти спрямо големите горивни централи се оттеглила Гърция и затова не стигнали гласове за блокираща квота на новите европейски екостандарти за ТЕЦ-овете, работещи с въглища. Заради оттеглянето на Гърция останали само 9 държави "против". Така била приета новата евродиректива по въпроса. Това заяви екоминистърът Нено Димов при представянето на екоприоритетите на кабинета "Борисов 3". Същевременно той подчерта като приоритет на МОСВ промяната в законодателството, за да се ограничи ползването на въглища с високо съдържание на сяра и пепел в битовото отопление.
Министърът обясни и, че България влиза в коалиция с други държави като Полша в защита на въглищната индустрия. Полша ще заведе дело срещу по-строгите екостандарти и България подкрепя това, уточниха от Министерството на околната среда (МОСВ) пред Actualno.com.
По въпроса с бъдещата дерогация за екостандартите (бел. ред. - отлагането на влизането в сила на стандартите за българска територия), Димов припомни, че трябва да има точен анализ на положението. Има две условия за дерогация – географско положение на съответния ТЕЦ и техническите параметри. В България централите отговарят и на двете, като шансът за дерогация в настоящия случай е много висок, заяви екоминистърът. И подчерта изрично, че България винаги е искала по-голям срок за дерогации, отколкото сега е предвидено в еврозаконодателството. * От МОСВ уточниха пред Actualno.com, че по този начин би имало повече време, за да може ТЕЦ-овете да влязат в рамките на новите евроизисквания и така проблемът с чистия въздух да бъде решен.
За различните интереси има различни компромиси, но трябва да се търси не компромис, а баланс, така че да бъдат удовлетворени колкото се може повече интереси. Така Димов коментира темата с противопоставянето на чистата природа срещу бизнеса в България и конкретно по въпроса със защитените територии в Калиакра.
Димов посочи, че границите на защитените степи са определени и обяви за "много интересен" фактът, че природните граници съвпадат с тези на кадастъра. Трябва да има проверка и там, където е нужно, да бъдат обезщетени собствениците, подчерта екоминистърът. Припомняме, че МОСВ беше засипано с критики по случая, тъй като не уточни за колко големи защитени зони става въпрос и какво има всъщност в тях. Според Димов 34% от територията на страната попада в защитени зони, което представлявало огромен обем за обработка на информация и затова не можело сега да се каже къде може да възникне нов случай "Калиакра".
Димов тепърва ще проверява защо Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) не предоставя почасови данни за чистотата на въздуха в София, но увери, че такива проблеми ще бъдат решени, когато има онлайн данни, за което екоминистерството работело.
Припомняме, че съдът постанови, че е незаконно да се отказва достъп до информация за средночасовите стойности за фините прахови частици (ФПЧ) 10 и отделно ФПЧ 2.5, азотен оксид, азотен диоксид, въглероден оксид, серен диоксид, сероводород, радиация, кадмий, никел, арсен, бензен от всички автоматични измервателни станции на територията на София за периода 2013-2016 година. ИАОС обаче обжалва на втора инстанция.
* Информацията в статията е допълнена и прецизирана
