2.8 млрд. лева са отделни в проектобюджета за МРРБ. Парите трябва да бъдат изразходвани за изграждане на републиканска пътна мрежа, за нейното поддържане и за да подпомагат общините за благоустройство и водоснабдяване. Тези средства обаче няма да се отпускат авансово. Това обяви по време на брифинг министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков.
ОЩЕ: МРРБ с бюджет от 2,8 млрд. лева, влагат 900 млн. в нови пътища
Той обясни, че след приемането на бюджета за 2023 г. ще бъдат сключени анекси с всички общини, чрез които да им бъде осигурено допълващото финансиране за завършване на проекти. "За да не стигаме до ситуации, в които държавата е изплатила едни 400 млн. лв., от които след 8-10 месеца са усвоени едва 1/4 от тях, плащанията ще бъдат на база разходи", заяви Цеков. Министърът допълни, че когато една община получи съответните сертификати от изпълнителите на проекта за съответния месец, тогава парите да бъдат изплащани от МРРБ.
Министърът изтъкна като сериозен приоритет за неговата работа политиката по изграждането и поддържането на републиканската пътна мрежа. По думите му е получил "тежки наследства" от предходните управления в това направление. "Законодателството изисква изграждането и поддържането на пътища да става чрез стратегия. Таква последно е приета през 2015 г. с период на действие до края на 2022 г. Сега имаме вакуум и работата на АПИ не се извършва спрямо стратегически подход", отбеляза Цеков и добави, че в момента се подготвя разработването на нова стратегия.
Регионалният министър обясни, че докато бъде направена такава стратегия ще има инвестиционна програма с хоризонт до 2026 г., с която се цели да се приоритизират кои са елементите от републиканската пътна мрежа, които са приоритет за развитието на България и публичните средства да бъдат насочени към тях.
Цеков беше категоричен, че трябва да се излезе от този модел, при които къде да се инвестират средствата се решава от няколко човека от АПИ или от един регионален министър.
ОЩЕ: Отлагат за зимата пускането на тунел "Железница"
"България реално не е свързана чрез магистрала или скоростен път с нито една от съседните ни държави, като изключим връзката с Турция. Не е изградена пътната връзка по коридор номер 8 до Македония, не е готова магистрала "Европа", която да ни свърже със Сърбия. Не е изградена пътя, който да свърже румънската ни с гръцката ни граница. Далеч от започване е магистрала "Черно море", отбеляза Цеков.
"Не е розово положението и на "Струма" и специално Кресненското дефиле. Има два договора - първият не е влязъл в сила, а вторият може да не се одобри от ЕК, тъй като имаме одобрение само за еднопосочен път с 2 ленти. В момента се работи за 2 ленти. Ние смятаме, че това не е удачен вариант, както поради сигурност, така и за екологията. Ние ще предложим за второ трасе по източния склон на Кресненско дефиле", обясни министърът.
Друга важна дейност, върху която се спря регионалният министър, е пътното поддържане. През февруари служебният кабинет обяви поръчка за 4 млрд. договори за 4 години. Цеков е притеснен от това, че тези поръчки прибързано са били оценени на всички оферти с избор на изпълнител, но на финала е само един.
"Предвид тази припряност насрочих одит, който да констатира редица пороци. Текущият ремонт е технологично лесен и поради тази причина си мисля, че трябва да бъде основен критерий най-ниска цена, а не да се описва технология за пълнене на фуги или косене на трева. Одитът констатира, че няма ясна методика за оценка на критериите. Нарушени са 7 процедури по ЗОП и има условия за непрозрачно разходване на средства. На тази база с решение от 14 юли са прекратени всичко поръчки на служебния кабинет. Следващата седмица ще бъдат обявени нови поръчки за зимно поддържане при единствен критерий най-ниска цена".
