Иван Гешев остава на поста главен прокурор на Република България. Това реши Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС), след като най-сетне се реши да гласува по същество исканията на настоящия правосъден министър Надежда Йорданова и на бившия – Янаки Стоилов, за предсрочно освобождаване на обвинител номер едно. Предложението за отстраняването му беше подкрепена от само двама души - Атанаска Дишева и Олга Керелска от съдийската колегия. Те двете изначално бяха против Гешев да става прокурор. Останалите 16 гласа бяха "против".
Над 12 часа продължиха дебатите за това има ли основания за прекратяването на мандата на главния прокурор. По време на обсъжданията защитниците на Гешев в съдебния съвет обърнаха въпросите си към правосъдния министър Надежда Йорданова, а самият главен прокурор коментира, че разпространявайки информация по дела, събрана със специални разузнавателни средства, прокуратурата дава и другата гледна точка.
Атанаска Дишева, която активно участва в дебатите, се обърна към Гешев с думите: "Бяхте ли монтиран и удобен ли бяхте на властта, която беше по време, когато беше вашия избор? Въпросът е риторичен, но ако искате, отговорете". Гешев реши да вземе отношение и заяви: "Дали съм монтиран или не - аз съм избран в открита процедура. Такава процедура няма в Европейския съюз. Ако това е монтиране, явно неправилно боравите с терминологията".
Дотук се стигна след редица процедурни хватки от страна на ВСС с цел отлагане на разглеждането по същество на казусите за освобождаване на обвинител номер едно. В началото на май Пленумът на съдебния съвет прие като допустимо искането на бившия служебен министър на правосъдието Янаки Стоилов и реши да го обедини с това на настоящия министър Надежда Йорданова. Тя обаче беше атакувала пред съда отказа на ВСС да разгледа част от сигналите ѝ срещу Гешев и това забави решаването на въпроса.
Чак преди няколко дни Върховният административен съд окончателно реши, че ВСС трябва да разгледа частично т.нар. случай "Жоси" като част от производството за старт на процедура по свалянето на главния прокурор от поста му. "Жоси" - който е случай отпреди Гешев да стане главен прокурор - е един от общо 9 примера, които Йорданова даде за тежки нарушения или системно неизпълнение на служебните задължения на обвинител номер едно. Това са основните аргументи, с които тя настоява за освобождаването му.
На 4 април ВСС реши да гледа в цялост 5 от 9-те примера - случая с полицейското насилие на протестите през 2020 г., "Осемте джуджета", "Емилиян Гебрев", за случайното разпределение на делата, както и за указанията във връзка с транспортните престъпления. Частично бяха допуснати случаите с Елена Йончева, делото "Баневи срещу България“ и коментарите на Иван Гешев по адрес на адвокатурата и неправителствени организации.
За предсрочното му освобождаване са необходими 17 гласа (от общо 25). С толкова Гешев беше назначен на поста през 2019 година и също с толкова веднъж съветът отхвърли да обсъжда искането на Стоилов.
Снимка: БГНЕС
Искането на Янаки Стоилов
18 от членовете на Пленума на ВСС участваха в заседанието днес. Първо бе разгледано искането на Янаки Стоилов. Първото основание по него е свързано с обстоятелство относно разгласяване на данни от досъдебно производство, както и публични изявления и коментари, показващи пристрастност и предубеденост. На 28 януари 2020 г. по разпореждане на Гешев е публикувана извадка от звукозаписи, придобити чрез СРС, показващи разговор между президента Румен Радев и командващия ВВС ген. Цанко Стойков. След това са огласени данни чрез СРС и на Огнян Стефанов - журналист, и Александър Паунов - депутат, разговаряли с обвиняемия Васил Божков. Според Стоилов СРС са допустими само в определени граници - не трябва да нарушават установените стандарти.
Иван Гешев се защити с не с аргумент по въпросния казус, а с общи мотиви - че всички искания представлявали "напълно неверни политически твърдения", "някакви умозаключения за главния прокурор и цитиране на норми, без да се осъзнава значението на тези норми". Според него основанията били смешни. Той повтори тезата си, че целта на изпълнителната власт била овладяване на прокуратурата, слагане начело на "някой послушен" и използването ѝ за неправомерни цели. Цел била и да се злепостави ВСС. "Докато процедурата за избор преценява качеството на главния прокурор, искането за отстраняването трябва да почива на конкретни факти, конкретни нарушения, конкретни дати, на правни основания. Г-жа Йорданова може да не ме харесва, но това не означава, че има факти, с които са ме отстрани", заяви Гешев.
"В искането прозира пълно непознаване и неразбиране на процедурите. Тук искането е по медийни разпечатки. Правосъдното министерство иска отстраняване на главен прокурор за бездействие, а по Конституция трябва да се иска за конкретни действия. Ако МП смята, че трябва да се внесе конституционна промяна, има си процедура. Тук има явно неразбиране, непознаване или нежелание да бъде разбрано какви са правомощията на прокуратурата. Министърът на вътрешните работи (б.а. - Бойко Рашков) е поискал от правосъдния министър отстраняване на главния прокурор - това е натиск от изпълнителната над съдебната власт. А и главният прокурор не контролира нищо пряко, има си наблюдаващ прокурор", аргументира се още той.
Относно СРС, главният прокурор каза, че не давал разпореждания за публикуване на такива съобщения. "Разрешения, заповеди и указания – с имейл, с пощенски гълъб – не давам. Няма как да нося отговорност за медийната политика на отделните прокуратура. Дори да бях дал разпореждането, това не представлява каквото и да е нарушение. Явно някой се притесни, че даваме обективна информация. Станало е при спазване на законовите изисквания за личните данни, а информацията в голямата си част е публична", твърди Гешев.
Повечето от членовете на ВСС застанаха на негова страна по случая, като най-остра в реакцията си срещу Надежда Йорданова беше Калина Чапкънова от парламентарната квота. Съдия Атанаска Дишева, която е един от малкото изявени критици на Гешев в съдебната власт, каза, че той ръководи медийната политика на прокуратурата по закон. "Дори да няма нарушение на текста за СРС, извадковото представяне на част от данните, придобити от СРС, представлява нарушение на принципа на защита на правата на гражданите, на личните данни, на презумпцията за невиновност", заяви тя.
Второто основание за отстраняване на Гешев в искането на Янаки Стоилов е свързано с изявленията и коментарите, които „показват пристрастност и предубеденост, нарушават презумпцията за невиновност и разделението на властите“. В доклада са посочени огласените разговори с бизнесмена Пламен Бобоков с президентския секретар Пламен Узунов. Според вътрешния министър, на чийто доклад се базира настояването на Стоилов, прокуратурата направила подбор на комуникацията, която след това е публикувала. Тук Гешев се аргументира, че отговорил по въпросите в тази точка в мотивите си към предишната, свързани със СРС.
Атанаска Дишева отново атакува Гешев, като каза, че той има отношение към съдържанието на публикациите в сайта на прокуратурата и е можел да предприеме съответни действия. "Има ли разрешение за публикуването на тези чатове?", попита тя. Главният прокурор отвърна, че няма нищо общо със сайта и разгласяването.
Следващото основание е свързано с акцията на прокуратурата в президентството. Янаки Стоилов (поддържан от Йорданова) казва, че ПРБ е действала тенденциозно и претърсванията и изземванията на "Дондуков" 2 са злоупотреба със служебни задължения, нарушаващи принципа на разделение на властите. "Няма как да има злоупотреба, когато са извършени правомерни действия", опонира Гешев. "Може би се създаде впечатление за непремереност, но няма незаконосъобразност на Бюрото по защита към главния прокурор".
"Защо в конкретния случай беше необходимо използване на служители към Бюрото по защита – те не се използват по всички досъдебни производства", попита съдия Дишева, а главният прокурор ѝ отговори, че вече бил изложил становищата си. Олга Керелска го попита как не си е дал сметка, че подобен ход ще създаде политическа дестабилизация, но защитниците на Гешев във ВСС контрираха с това, че действията не са били неправомерни.
Проф. Стоилов подаде и сигнал за нарушаване на принципа за случайно разпределение на делата в прокуратурата. Той твърди, че Гешев е уронил престижа на съдебната власт, отказвайки да се яви на изслушване в Европарламента.
Снимка: БГНЕС
Искането на Надежда Йорданова
Първото основание, което правосъдният министър посочва в сигнала си с искане за освобождаване на Гешев, е свързано с изявления на главния прокурор на "предубеденост, изводи и заключения - без обективно и всестранно разследване". На 11 юли 2020 г. в Twitter той публикува статус: "Прокуратурата застава зад законосъобразните действия на МВР срещу провокациите на платените агитки на Черепа и други олигарси. Благодаря на всички полицаи, които защитават гражданите". Според Йорданова след това идва полицейското насилие срещу протестиращи срещу правителството на Бойко Борисов и срещу обвинител номер едно. Тя даде конкретен пример с побоя под колоните на Министерски съвет и с посегателството над журналиста Димитър Кенаров. Допълни, че Гешев е проявил предубеденост към действията на конкретни лица, охраняващи протестите, преди ръководената от него институция да е направила разследване.
Гешев отвърна: "Объркано е хронологически и логически вашето изложение. Да, аз си проверявам съобщенията в „Туитър“, но вярвайте ми, не качвам аз. Декларирам все пак, че съм запознат с това съобщение. Приемам, че това съобщение изхожда от мен. Но кадрите с насилието се появиха няколко месеца по-късно. Аз не разполагам със способности на екстрасенс. Тук няма нищо юридическо, а е само политически смях".
Следващото предложение е свързано с имунитета на евродепутата Елена Йончева. От 2019 г. тя е с обвинение за пране на пари от Корпоративна търговска банка. Бившият главен прокурор Сотир Цацаров поиска от Европарламента да свали имунитета ѝ, но институцията отказа и счете, че Йончева е жертва на репресии като част от опозицията. Йорданова заяви, че Гешев е бездействал, като не е изразил позиция по решението на ЕП. Обвинител номер едно опита да се оправдае с действията на други магистрати – получавал предложение от наблюдаващ прокурор.
ВСС обсъди и точката от искането на Йорданова относно това дали Гешев е нарушил презумпцията за невиновност спрямо Николай и Евгения Баневи. През октомври 2021 г. те осъдиха България в ЕСПЧ и съдът прие, че при задържането им е нарушена тази презумпция от тогавашния зам.-главен прокурор Гешев заради негови коментари. И по това основание обвинител номер едно не посочи нищо конкретно като аргументи, а заяви само, че дебатът бил обиден за съдебната власт.
Друга от точките на Надежда Йорданова е свързана със случая "Осемте джуджета" – а именно за твърдения за мрежа за влияние на множество институции, включително прокуратурата, за намеса в семейния спор между Явор и Илия Златанови (б.а. – има заведено дело в ЕСПЧ). Според Йорданова има съпричастност на прокурори към изнудване и злоупотреба с власт, а главният прокурор не е показал способност и инициатива да ги разследва. Гешев каза, че не виждал проблем в действията си, а защитниците на главния прокурор във ВСС отново атакуваха министъра в оставка да не гледа само "филмчетата на Антикорупционния фонд". Изводите ѝ били "неоснователни" и не уважавали правото.
Частично допустим за разглеждане бе установен пунктът с т.нар. случай "Жоси". Случаят е свързан с прокурорско съдействие – Георги Цолов поискал такова от Гешев (б.а. – преди да е главен прокурор) в битката си срещу съдружника Симеон Присадашки. След това прехвърлил на бащата на Гешев дял във фирмата си, както писа разследващият сайт Bird.bg. Обвинител номер едно каза, че "по неясна причина" Йорданова свързвала пресцентъра на прокуратурата с него, а това било нелогично. "Не виждам с какви лични действия съм уронил престижа на съдебната власт. Баща ми има записани два броя акции и те не са придобити. Дяловете, закупени от баща ми, са непридобити и това е безспорно - да не влизаме в търговското право", допълни той.
На вниманието на ВСС бяха представени още случаите с Емилиян Гебрев, за указанията във връзка с транспортните престъпления и коментарите на Иван Гешев по адрес на адвокатурата и неправителствени организации.
