Данъчната политика е най-финият механизъм на управлението в една държава и една община. Тя както може да съсипе една икономика, така може и да я доведе до възход. Данъците облекчават хората, у семействата например остават повече средства, които те могат да похарчат, тоест да включат в оборота на икономическото колело. Това е много важен момент, защото икономиката на света е консуматорска, икономика на потреблението. Когато то спада, съответно икономиката започва да замръзва. Високи данъци винаги означава по-малко свободни пари у хората и по-ниско потребление. От това следва и забавяне на икономическото развитие.
Трябва да отчитаме и факта, че ние имаме и най-ниските доходи в Европа, като население. И съответно - най-ниското потребление в Европа. Получава се омагьосан кръг. Когато населението спре да консумира, оборотите на фирмите намаляват. Като падат оборотите, фирмите започват да се задъхват икономически, да освобождават работници, някои дори фалират, а други отиват в сивия сектор. Така всички губят.
Не случайно, когато стана кмет на София, Бойко Борисов заяви, че когато стане премиер, веднага ще отдели 50 процента от данъците на общините да остават в градската хазна. Аз подкрепих това негово намерение, защото то е много важно за развитие на градовете. Финансовата децентрализация ще реши повечето градски проблеми. Заедно с екип експерти, направихме анализ, който показа, че 50 процента е много, нужно е около 20 процента от собствените данъчни приходи на общините да остават в местния бюджет. Защото има малки общини, които имат ниски приходи и на практика са на издръжка на държавата. И е нужно да се поддържа добър баланс с големите общини, които реализират сериозни данъчни приходи. За жалост, г-н Борисов е премиер от 10 години и все още не е осъществил това си намерение.
Аз винаги давам за пример Пловдив. Тогава градът ни внасяше в държавната хазна 1 милиард и 200 милиона лева приходи. А под формата на задължителната държавна субсидия получаваше обратно едва 7 процента от тези пари. Това е порочна и несправедлива практика. Защото големите градове имат за решаване и големи проблеми, които изискват сериозни средства. И става така, че парите никога не достигат. Това пък води до другата крайно порочна практика – държавата да отпуска целеви субсидии от така наречения бюджетен излишък. Тук обяснявам – когато се залагат параметрите на държавния бюджет, управляващите умишлено поставят по-ниски от очакваното приходи. И когато тези приходи се реализират реално в по-големи обеми, това се нарича бюджетен излишък. Но тук именно е порочният момент. Излишъкът се разпределя от Министерски съвет, без санкцията на парламента. Така е по закон. Правителството е свободно да направи с тези пари, каквото пожелае, без да се налага парламентът да ги контролира. И затова едни градове и общини са „любими“ на властта, а други не. Практиката е порочна, защото така се губи стимула на добрите мениджъри кметове да развиват общините.
В момента светът е изправен пред нова икономическа криза. За това алармират световни икономисти - нобелови лауреати, Ангъс Дийтън (2015 г.), Естер Дюфло и Майкъл Кремър (2019 г.), както и популярният Джоузеф Стиглиц – съветник на двама американски президенти по икономическите въпроси. Тези икономисти твърдят, че новата криза, най-късно до две години, ще обхване света. И това е извън щетите от ковид епидемията. Вдигането на данъците, когато наближава световна криза, е пагубно. Бизнесът започва да се задъхва и вместо да му се даде въздух, ние го до унищожаваме. А на населението, като му вдигнеш данъците, много трудно преживява тези кризи и част от хората спират да ги плащат. Като наблюдаваме сериозното увеличение на цените на основната кошница хранителни продукти напоследък, е ясно, че кризата вече е започнала. И увеличението на данъчната тежест ще удари пряко хората. А още в миналото великият икономист Жан Батист Колбер е установил правилото, ч високите данъци не пълнят хазната. Известна на всички е и „Кривата на Лавал“ – високи данъци – ниска събираемост. Историята на света е доказала отдавна, че всички бунтове и революции са започнали не от идеологията, а от влошеното икономическо състояние на хората и грешна данъчна политика на управляващите. Дори Октомврийската революция е започнала не заради идеологическите постулати на Ленин, а заради голямата бедност на населението. Едва по-късно идва идеологията.
Данъчната политика на ГЕРБ е крайно сгрешена. Събират се средства, които, след това държавата да преразпределя. А истинската икономическа политика прави обратното, тя намалява данъците, за да остави по-голям свободен ресурс у хората и бизнеса. Това, което правят сега Менда Стоянова и Влади Горанов, на практика е увеличаване на данъците и бягане от отговорност, защото те прехвърлят отговорността за това решение върху кметовете по общини. Този йезуитски по характер подход е недопустим и много опасен. Защото ще доведе до силно негативни икономически явления в най-близко бъдеще. Философията на децентрализацията е преотстъпване на част от централните данъци на регионалните власти. Делегирането на отговорности е съпроводено с делегиране на финанси за тяхното изпълнение.
