"Виждали ли сте поречието на Арда в южната периферия на Смолянския край? Неземна красота, която веднага те хваща за сърцето и като едното нищо може да те превърне в поет, ако нямаш съпротивителни сили. И селата носят поетични имена - Смилян, Кошница, Могилица, Арда...
Точно за Арда искам да ви поговоря днес. През 2005 година това е място, което се дава като пример за перспективното развитие на селския туризъм и от него се очаква да крепне от ден на ден и да тъне в разкош и доволни хора - гости и домакини.
16 години по-късно китната Арда буквално агонизира. Пътищата са в окаяно състояние. Селището е разпокъсано. Махалите са превърнати в отделни села. Резултатът от тази феодална... пардон - административна разпокъсаност е постигнат - нито едно населено място не може да си избира кмет.
Жителите на тези села разчитат за техните интереси да се застъпват наместници, които обаче се вясват по-рядко, отколкото Бойко Борисов в парламента. Водопроводът - там, където го има! - е стар. Когато хотелите се напълнят с туристи, водата спира, защото капацитетът не е разчетен спрямо нуждите на абонатите", пише журналистът и депутат от БСП Александър Симов във Фейсбук.
"На всичкото отгоре, местен млад, преуспяващ и амбициозен бизнесмен със смътно познатата (не помня, откъде?) фамилия Даритков изкупува на килограм общински земи и разорени от безвластието и безвремието имоти. Хората се чувстват изоставени. Никой не си мърда пръста, за да подобри техния живот.
Преди време е била разработена идея за организирането на граничен пункт с Гърция за туристи, което щяло да даде глътка живот на малкия и среден бизнес, занимаващ се с производството на продукти на животновъдството и зеленсукопроизводството (неща, които наистина са "еко" и "био" поради самата специфика и традиции на рениона!), но проектът е бил изоставен в последната му административна фаза. Това изоставяне като по чудо съвпада по време с превземането на властта от ГЕРБ.
Селото се топи, хората стават все по-малко. И мизерстват. Което контрастира още по-ужасяващо на фона райската природа наоколо.
Ето това можем да променим ние.
В България не може да има забравени хора.
Това райско кътче от страната ни заслужава различна съдба - с грижа за хората. С грижа за бъдещето. И с благодарност към волята за живот на хората, към неугасващата им енергия за съпротива срещу местните дерибеи, третиращи селата им, като свои крепостни вилаети, а тях самите - като крепостни души, имащи значение само и единствено в качеството им на електорални единици по време на избори."
