Ще има ли референдум за запазване на българския лев? Въпросът започва да търси своя отговор, след като официално от партия "Възраждане" внесоха 590 000 подписа за иницииране на националното допитване "за или против запазване на българския лев до 2047 г.", като бройката подписи е много над необходимото, за да бъде задвижена процедурата. Сега депутатите в новото 49-о Народно събрание ще трябва да се занимаят именно с този въпрос.
Възможен ли е изобщо референдум за еврото?
Според Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление референдуми не могат да се организират по въпроси, които са част от международни договори, вече приети и ратифицирани от България.
Въпросът, които виси над искания от "Възраждане" референдум, е дали той противоречи на присъединителния договор на България към ЕС, защото ако това е така, той не може да бъде свикан.
И в този случай юристите са разделени и има място за тълкувание, което най-вероятно ще се наложи да даде Конституционният съд, разказва "Капитал".
Причината е формулировката на въпроса в инициираната от "Възраждане" подписка. Той е зададен така, че да опита да заобиколи ограничението на закона. Част от конституционалистите твърдят, че проблем във въпроса няма, защото той е от компетентност на Народното събрание, друга част обаче смятат, че специалистите по европейско право трябва да се занимаят с питането.
Интересният детайл тук е именно формулировката на въпроса - макар да пропагандират отказ от еврото като валута, "Възраждане" събраха 590 000 подписа под питането: "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 г.?"
С това става ясно, че Инициативният комитет опитва да заобиколи правилата: София не да се откаже тотално от еврото, тъй като приемането на обща валута е фиксирано в чл. 140 на Договора за функциониране на европейския съюз и Протокол 13 към него. С тези текстовете страните от ЕС, с изключение на Дания (която договаря преди влизането си в съюза да бъде част от ERM II, но не и да приема еврото), се задължават да се присъединят към единната европейска валута след постигане на т.нар. критерии за конвергенция, които включват определени нива на инфлация, дефицит, стабилност на валутните курсове и правно сближаване.
ОЩЕ: Костадин Костадинов горд: Синът му защитил подписката за лева с шамари
"Отлагането на приемането на единната европейска валута не е въпрос на свободна дискреция от страна на България. За разлика от Великобритания и Дания, България няма изрична клауза в договора си, която да позволява отклонение от единната валута. Тоест за нас е задължение, произтичащо от договора с ЕС, да приемем еврото, когато изпълним определени критерии за това", обяснява юристът и преподавател по право на Европейски съюз доц. Христо Христев, който се позовава на Договора за функционирането на ЕС и протоколите към него. По думите на Христев референдумът, иницииран от Костадинов, противоречи изначално на закона за допитванията.
"С подписването на договора за ЕС България се е задължила да приеме еврото в момента, в който изпълни поставените критерии. Това не е въпрос на свободна воля, след като договорът е факт", казва Христев. И допълва, че въпросът за допитването "очевидно цели да препятства изпълнението на международна договореност от страна на България". "Забавянето също е възпрепятстване", коментира преподавателят.
Според "Възраждане" то не е в разрез със законодателството. И крайната преценка вероятно ще е на Конституционния съд. Повечето юристи смятат, че подобно допитване би влязло в хипотезата за противоречие с международен договор, но след законова процедура.
Какво следва по процедура?
Тя беше задействана с внасянето на 590 000 подписа в парламента. Според закона за референдумите инициативните комитети трябва да съберат най-малко 200 000 подписа на граждани с избирателни права в България. Ако автентичните подписи са над 400 000, парламентът е длъжен да приеме решение за свикване на референдум.
Дали подписите са автентични решава след проверка Главна дирекция ГРАО към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това се случва не по-късно от 45 дни от изпращането на подписката на ГРАО от председателя на Народното събрание, като се очаква ГРАО да извърши въпросната проверка на автентичност до края на месец май.
Оттам насетне възможните сценарии са три:
- Макар и предали 590 000 подписа, "Възраждане" да не са успели да съберат нужните 200 000. Тогава въпросът за референдума автоматично отпада.
- Валидните подписи да са между 200 000 и 400 000. Тогава парламентът трябва да реши дали подобен референдум да се проведе.
- Автентичните подписи да са над 400 000. При събрани 590 000 този е най-логичният сценарий. Тогава парламентът е задължен да насрочи дата за допитването.
Кога трябва да реши парламентът?
Ако в подписката се установят нередности, инициативният комитет на "Възраждане" ще има възможност да ги отстрани в срок от месец. Ако обаче нужният брой подписали е наличен за задължителното му провеждане, тогава парламентът започва разглеждане на въпроса.
Постоянните комисии представят становищата си, а проектът за решение на парламента се изработва от водещата комисия. По тази причина е важно кой ще бъде в Комисията за пряко участие на гражданите и взаимодействие в гражданското общество, която е водещата за обсъждане на референдуми. Обикновено към нея няма особен интерес, тъй като не се занимава с особено съществена работа. В 49-ия парламент обаче ще бъде ключова, а очакванията са, че съставът й все пак ще отразява евроатлантическото мнозинство, към което по-голямата част от депутатите твърдят, че се числят. Проевропейски позиции декларират ПП - ДБ, ГЕРБ и ДПС, припомнят от "Капитал".
Парламентът трябва да излезе с решение за референдума в срок от три месеца, който започва да тече от внасянето на подписката. Формално това е 7 април, въпреки че тогава Народното събрание още не беше свикано. Тоест, в случай че "Възраждане" са събрали 400 000 валидни подписа, до 7 юли Народното събрание трябва да е взело решение за референдума. Парламентът може да редактира въпроса, без да променя смисъла му.
Кога се намесва Конституционният съд?
Дори да смята, че допитването противоречи на закона, Народното събрание е длъжно да го насрочи, ако са събрани валидните подписи. След това обаче най-малко 48 народни представители могат да се обърнат към Конституционния съд, чиято е последната дума, дали референдумът не противоречи на договора с ЕС. Питането може да бъде отправено и от президента, правителството, председателите на върховните съдилища, главния прокурор.
Въпреки че обикновено няма срок за произнасяне, в случай с референдум КС е длъжен да се произнесе преди датата, за която е насрочен. Датата пък се посочва с указ на държавния глава и не може да бъде по-късно от три месеца след решението на парламента.
Ако в същата година има избори, референдумът се насрочва заедно с тях. Тоест, ако КС одобри въпроса на "Възраждане", референдумът ще може да се проведе или с предсрочни парламентарни избори, ако има такива, или с местните през есента.
ОЩЕ: "Възраждане" събира дарения в евро, докато води кампания срещу валутата
Дали ще бъде отправено питане до КС зависи от партиите, които ще преценяват дали е политически целесъобразно. "Ако КС отхвърли въпроса за референдума като недопустим, след това същите хора може да поискат да трансформират настроенията в тяхна подкрепа директно за напускане на Европейския съюз", смята Христо Христев. Самият Костадинов преди две години обещаваше и референдум за напускане НАТО и ЕС.
Кога референдумът се смята за успешен?
Предложението - предмет на референдума, е прието, ако на поставения въпрос са отговорили с "да" повече от половината от действително подадените гласове и гласувалите са не по-малко от броя на участвалите в последните избори за народни представители.
В случая с допитването на "Възраждане" има особен момент - през есента предстоят местни избори, на които избирателната активност традиционно е по-висока отколкото на парламентарни. Ето защо, ако референдумът премине през процедурата и бъде насрочен с местния вот, то почти сигурно е, че избирателната активност от малко над 38%, която беше регистрирана на 2 април, ще бъде постигната.
Може ли референдумът да отложи еврото?
Оттам нататък важно е съотношението на избирателите отговори с "да" и "не". Ако над половината от тях са отговорили са "да", референдумът е валиден. Затова партиите трябва внимателно да обмислят позициите си: ще регистрират ли т.нар. насрещни инициативни комитети за агитация срещу въпроса или не. "Не трябва да се забравя, че агитирането "против" вдига активността, така че е нужна внимателно преценка", казва Наталия Киселова.
Ако референдумът е валиден и резултатът му в зависимост от избирателната активност - задължителен, то ефектът ще бъде, че правителствата и Народното събрание ще бъдат задължени до 2043 г. да не извършват необходимите стъпки за изпълняване на критериите, с които България трябва да приеме еврото.
Така в следващите 20 години българският лев ще бъде единствената валута. В закона се разглеждат хипотези, които позволяват ако едно допитване не е събрало необходимата подкрепа, да бъде насрочено отново. Опция за преразглеждане на валиден и задължителен референдум обаче няма. Законът не казва нищо и за възможността да бъде зададен следващ въпрос по темата, но по друг начин.
България официално си беше поставила за цел да въвре еврото от 1 януари 2024, впоследствие обаче служебният финансов министър Росица Велкова обяви, че страната не отговаря на критерия за инфлацията, а отделно не са приети и всички законови промени, които се изискват.
Новата индикативна дата, намекната и от еврокомисаря по търговията Валдис Домбровскис, е 2025 г. Дали България ще успее зависи от няколко фактора - законодателство, овладяване на инфлацията и удържането на дефицита до 3%. Но вече има политически фактор и референдумът на "Възраждане" е ключова част от него.
Снимки: Ивайло Илиев/Actualno.com