Парламентът прие на първо четене поправка в Закона за военното разузнаване, с която директорът на служба "Военна информация" да може да бъде цивилно лице. На промяната остро възразиха от опозицията и упрекнаха управляващите, че я предприемат за конкретно лице. "Тази промяна бих я нарекъл „поправката Златанов“, защото заради един зам.-директор - Янко Златанов, който идва между другото от друга служба, вие правите поправка", упрекна мнозинството Николай Цонков от БСП. "Вие управляващите подхождате безпринципно, не държавнически като предлагате безпринципна поправка за един човек", добави той.
Категорично против поправката се обяви и Филип Попов от БСП. Той припомни, че през 2015 г. същите колеги от ГЕРБ като управляващи, приемат този закон с точно обратните доводи - че ръководител на служба "Военна информация" трябва да е военен. Сега, няколко години по-късно какво се случва – прокуратурата влезе в служа „Военна информация“, преди 4 дена, на 16-ти юли се входира този проектозакон и днес на 19 юли го гледаме в пленарна зала. Предложението е в разрез с тогавашните доводи на управляващото мнозинство и логичният извод е, че отново се прави закон за определен човек – че ръководител на служба "Военна информация" може да е и цивилно лице, т.е. следващият й ръководител ще е цивилно лице", заяви Попов. По думите му парламентът за пореден път прави нарочен закон за нарочно лице.
"Никъде в закона не е казано, че директорът може да бъде само цивилен", контрира Димитър Лазаров от ГЕРБ и категорично заяви: "Ние не променяме реда за назначения в тази служба, редът си остава същия – по предложение на Министерския съвет, с Указ на президента по цялата съгласувателна процедура". Той отбеляза, че текстът не е бил внасян от ГЕРБ и че лично той гласувал против това директорът на службата да бъде само военен с висше военно звание. "Защото от тези 4 години какво се промени - оказа се, че това един дискриминационен текст", изтъкна Лазаров.
Валери Жаблянов от БСП отбеляза, че в съвременната държава има два вида йерархия - военна и гражданска и от това, че съществуват два вида йерархия не означава, че гражданските лица, които не са във военната йерархия са дискриминирани.
Позоваването на дискриминацията Валери Жаблянов от БСП определи като "опит за повърхностна манипулация" и категорично защити тезата, че в службата трябва да се ръководи от военно лице. Той отбеляза, че граждански лица винаги е имало във военните стурктури, но винаги са имали спомагателна функция. "Превръщането на гражданското начало във водещо начало във военните институции променя целия смисъл и логиката на функиониране на военните институции. Ръководителят на военното разузнаване е подчинен по закон на Министъра на отбраната и по Конституция - на президента. На всичко отгоре той е подчинен по смисъла на Закона за военните чинове и звания, т.е. това което се предлага нарушава основни принципи на изграждането на армията, на службите за сигурност. Това не е една дискриминационна мярка, не става въпрос за малцинствата, става въпрос за българското разузнаване", изтъкна Жаблянов. Той възрази, че поправката се гледа в отсъствието на министъра на отбраната и че мнозинството не се съобразява с мнението по въпроса на върховния главнокомандващ.
Той повдигна и въпроси за разследванията срещу ръководството на служба "Военна информация", недоумявайки каква държава сме, че цивилна служба като ДАНС се занимава с военното ръководство и го разследва... и настоя да се отложи законодателната промяна, което беше отхвърлено.
В крайна сметка с 117 гласа "за", 34 "против" и нито един "въздържал се" парламентът прие поправката в закона. Веднага след това вносителите Милен Михов и група депутати предложиха да бъде съкратен срокът за предложения до второто четене на законопроекта, което бе прието.
