Виждаме съюзници и това са всички 26 държави-членки на ЕС (бел. ред. - Великобритания все още е член на ЕС) – така президентът Румен Радев коментира какво е положението с бялата книга на Европейския съюз. Той добави, че по-развитите страни-членки ги е страх по-изостаналите да не спъват развитието им, а по-изостаналите ги е страх да не бъдат изоставени. Има съгласие в декларацията да се наблегне на принципа на солидарността, който е основополагащ за ЕС, добави президентът.
Не трябва да има противоречия в термините в една декларация (бел. ред. - декларацията на Европейския съвет за 60-годишната от Договора от Рим) – имаме "консолидиран Съюз", "солидарен Съюз", "проспериращ Съюз", а от друга страна имаме термини като "някои от нас", "различни скорости", "когато е възможно", "засилено сътрудничество остава отворено за ..", смята Радев. Няма как да има едно тяло на две скорости, подчерта държавният глава.
Румен Радев заяви, че е внесъл текст, който да гарантира продължаване на кохезионната политика, защото въпросът за нея не се повдига, а след 2020 година кохезионната политика не съществува. "Нека не гледаме на ЕС като на дойна крава – трябва да се стремим с нашата вътрешна политика и нашите действия да сме достойни членове. Получаваме много от този Европейски съюз – за последните 10 години публичните инвестиции, получени от европейските фондове, са 40% от всички публични инвестиции", каза Радев. Друг е въпросът как разходваме тези инвестиции – трябва вътре в България да отворим много сериозен дебат, уточни държавният глава. Единството означава компромиси и мисля, че България прави страшно много компромиси, заяви Радев, който видя като такъв компромис CETA, защото CETA помага на силните икономики, но е заплаха за по-слабите. Като компромис Радев видя и "Плана Юнкер", както и това, че "заделяме огромни средства от БВП" за охрана на границите ни, които са външна граница на ЕС. Компромис, според президента, е и различното качество на храните.
ВИДЕО С ИЗКАЗВАНЕТО НА РУМЕН РАДЕВ
Погледът на Европа
Идеята за "Европа на различни скорости" - термин, който всъщност е здраво вплетен в Договорите за функциониране на Европейския съюз по думите на проф. Жасмин Попова и който за пръв път е изречен като фраза от германския канцлер Вили Бранд през 1974 година, раздели мненията след края на двудневния Европейски съвет.
В работната финална декларация на Съвета е изрично вписано, че "ще работим заедно в името на общото добро, на база разбирането, че някои от нас могат да се движат по-близко, по-бързо и по-далеч в някои области, оставяйки отворена вратата за тези, които искат да се присъединят на по-късен етап и опазвайки целостта на единния пазар, Шенгенската зона и ЕС като цяло. Неразделен и неразделящ се Съюз, който действа заедно всеки път, когато е възможно, в различно темпо и интензитет, когато е необходимо". Не е ясно обаче дали този текст ще попадне в декларацията за годишнината от Договора от Рим, която ще бъде отбелязана в края на месеца.
В защита на тази теза се изказа отново германският канцлер Ангела Меркел, пише Politico. Меркел напомни, че "Европа на различни скорости" не е нещо ново, след като съществуват и Шенгенската зона, и еврозоната. Някои страни избират да са извън двете зони, но това не означава различни като права граждански класи, обясни германският канцлер. Франсоа Оланд също подчерта, че "не е до това да изключваме някого".
Същевременно румънският президент Клаус Йоханис подчерта, че "Европа на различни скорости" тревожи както Източна Европа, така и Западна. Западът се страхува, че ще загуби работни места, защото на Изток цената на труда е по-ниска, а Изтокът се страхува, че Западът ще го изостави по пътя на прогреса, обобщи Йоханис.
Противоречивите планове за интегриране с различна скорост на страните от ЕС след Брекзит няма да създадат нова Желязна завеса в Европа. Това заяви ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер на пресконференция след срещата на върха в Брюксел, предаде БГНЕС.
"Що се отнася до тази т. нар. „многоскоростна“ Европа... на това се гледа като на представяне на нова разделителна линия, нов вид Желязна завеса между Изтока и Запада. Това не е целта“, каза Юнкер. Той също така посочи, че се надява един ден Великобритания да промени решението си и отново да влезе в състава на Европейския съюз.
