Светлин, освен великолепното си творчество, ни остави богатство от мисли. Това заяви председателят на АБВ Румен Петков в Плевен, където последната и недовършена творба на акад. Светлин Русев „Следи върху камък“ намери своя постоянен дом в галерия „Илия Бешков“. Официалното откриване бе днес, на рождения ден на твореца - дата, на която той традиционно показваше нови свои творби в изложба.
Румен Петков подчерта огромната празнина, която акад. Светлин Русев остави след себе си и припомни някои от житейските максими на художника.
„Максимата за духовната нищета и посредственост – че няма незаменими хора и неговият извод: „…Винаги, когато изпращаме живота, разбираме колко сурова и различна е мярката на смъртта, колко голяма е бездната, която оставя личността…“. А той остави огромна бездна. Ако беше жив, България щеше да е друга, щеше да е друг нашият дух, нашето самочувствие, щеше да е друга атмосферата в изкуството и в културата, щеше да е друго отношението към пазителите на родното, към колекционерите, щяхме да сме други и самите ние.
Разсъжденията за отговорността и почтеността или според човека и кръста, който той носи. „…Кръст, който показва възможностите и пътя. Не само това, което сме и ще правим, но и това, което ще остане, ще определи кой по какъв път е минал и какъв кръст е носил…“. А Светлин остави много. Остави ни и едно велико интервю от 2003 година с Кеворк. Въпрос – една дума и отговор една дума:
Въпрос: България?
Отговор: Рана.
Въпрос:Грешката?
Отговор:Изборите.
Въпрос:Нещастието?
Отговор:Предателството.
Въпрос:Грозното?
Отговор:Жестокостта.
Въпрос:Думата?
Отговор:Изстрел. „
Петков посочи отсъствието на морални и етични норми в обществения и политически живот на настоящето.
„Днес някои жалки типове, по силата на обстоятелствата, облекли костюми и попаднали в кабинети, използват думи, за да стрелят по Светлин. Жалки хорица, произлизащи от жалкото нищо и пътуващи към още по-жалкото си нищо. А Светлин е голям и велик. Затова техните изстрели няма как да го достигнат. Гордеем се, че за трети път той ни събра и в свое отсъствие“.
