Много аматьорско за един политик е да показва собствените си тревоги от това, че се е изправил да говори пред аудиторията, заяви в интервю за БГНЕС психологът Росен Йорданов.
„Тази кампания, като изключим кризата с коронавируса, няма особени отлики с предишните. Няма особено съзряване, върви се по същия път“, смята той за стартиралата предизборна кампания и публичните изяви на кандидатите.
Той подчерта, че обикновено има два стратегии, които човек предприема, за да представи себе си – дефанзивни и проактивни.
„В тези избори преобладават предимно дефанзивните. Дори и тези, които привидно изглеждат проактивни, имат дефанзивен характер. „Ние няма да ви излъжем“, „Ние няма да сме като другите“, „Ние ще махнем…“, но какво ще правим после? Дефанзивните стратегии целят да предпазят някого от имиджови вреди, а не да създават добро впечатление. Човек създава добро впечатление в политиката, когато привлече група хора към някаква реална цел.
Не се запознах с всички програми, но в основните политически субекти аз не виждам програма. Виждам някакви мерки, които се предлагат, но не стигат до своята крайна цел. Не може да бъде цел да махнем някого, не може да бъде цел да направим съдебна реформа. Какво означава това? Как трябва да изглежда нашата съдебна система? Как би изглеждала една работеща съдебна реформа? Някой описва ли точно какво и защо трябва да се случи?“, поставя въпроса той.
На въпроса кой на кого от политическите лидери трябва да прости на наближаващия празник, Йорданов отговори: „Повечето политици трябва да простят първо на себе си. Имам предвид да излязат от позицията на външни обвинители и критикари, да бъдат малко по сензитивни към собствените си недостатъци и несъвършенства, както и към проблемите, които самите те създават“.
Росен Йорданов е категоричен, че огромната част от нещата, които се обещават от политиците, всъщност изискват сериозен политически консенсус от всички партии.
„Няма как една партия или предизборна коалиция да реши проблемите със съдебната реформа, здравеопазването, образованието. Нека да бъдем реалисти. В здравеопазването проблемите не се решават с години, заради лобистката система, която се създаде там. Когато някой започне да прави реформа, това засяха интересите на някое лоби и оттам и този „шум“ в медиите. Няма как една партия да го направи това нещо“, коментира психологът.
За медийните изяви на кандидат-депутатите той смята: „Не е достатъчно просто да сложиш един костюм, скъп часовник и да си пуснеш брада. Не виждам усилие да се изучава по-внимателно невербалното представяне, да подобриш комуникативните си умения. Не искам да влизам в подробности, за да не бъда обвиняван в политически пристрастия, но виждаме много политици, които страдат от логорея. Те смятат, че колкото повече думи кажат, по-чути ще бъдат. Това не е вярно. Повечето от тях не умеят да слушат“.
Колкото си по-нападателен, толкова си по-успешен – това е друг подход, който много от политиците използват, отчита психологът и допълва: „Това е особено силно изразено при някои новосформирани структури с екзотични имена. Колкото сме по-гневни, толкова сме по-убедителни. Този мач обаче сме го играли отдавна, а резултатът е ясен. Такива формации никога не взимат сериозен дял. Причината е проста – за да предизвикаш доверие, ти трябва да излъчваш други качества“.
Според него в България сме развили определена „протестна култура“, заради която много от партиите получават голямо доверие, когато има протести и след това имат не толкова добро представяне, когато дойдат изборите. Критикарският тон носи успех, но той е лимитиран, предупреждава той.
По думите му има и политици, които се представят далеч по-добре в публичните си изяви. Едни заради личния си талант, а други заради положени усилия да подобрят уменията си. „Политиците трябва да бъдат спокойни, уверени и компетентни по време на дебатите“, съветва още той.
Има обаче и такива, които са от дълго време в политическия живот на страната, но не са направили никакви усилия да подобрят представянето си пред аудиторията. „Те излъчват сигнали чрез поведението си, чрез тялото си, чрез сигналите си, а не просто казват думи. Всички се фокусират върху думите, но има максима, че хората ще чуят 50% от това, което сте казали, ще разберат 10% и ще запомнят 5%. Никога няма да забравят как сте изглеждали, как сте се държали и какви чувства сте предизвикали у тях“, категоричен е Росен Йорданов.
