Властта с по-високи заплати от 1 март. При депутатите месечното възнаграждение може да надхвърли 8 000 лв. Четири месеца откакто са в парламента, новите депутати получават неочакван подарък – заплатите от първите няколко месеца от мандата се увеличават с близо 14% .
Така от 1 март основното брутно месечно възнаграждение на народен представител минава от 5500 лв. на 5616 лв. Председателите на комисии и на парламентарни групи ще получават по 35% отгоре, или 7581 лв.
Ако има и научна степен "доктор", ще получава още 10%, а ако е доктор на науките - и 15% отгоре върху тази заплата. Във втория случай тя би станала над 8400 лв.
Повече за възнагражденията вижте тук: Ето какви станаха заплатите на Кирил Петков и Румен Радев
По този повод експерти коментираха:
Няма значение каква е депутатска заплата, ако депутатите изпълняват добре функцията си. Това обясни Кремена Атанасова от КТ „Подкрепа“. По думите ѝ трябва да бъде направена оценка на тяхната работа и да оправдават обществените очаквания.
Ако живеем добре, ще имаме добра производителност на труда на депутатите, ако повишават доходите, има как да се измери тяхната работа, каза тя. Според КТ „Подкрепа“ минималната работна заплата би следвало да бъде обвързана със средната.
Според Христина Христова заплатите на депутатите не трябва да са обвързани със средната работна заплата и трябва да са симетрични на това, което получават останалите хора в страната.
"Популистко е да има всеки път искания депутатската заплата да бъде 1000 лв., няма как да очакваме, че някой ще застане начело на държавата, като народен избраник, и ще получава ниско възнаграждение", отбеляза Кремена Атанасова пред bTV.
Не мисля, че е сериозно да очакваме, че депутатите биха вземали 1000 лв. заплата и ще останат независими, каза тя.
Минималната заплата ще бъде увеличена с по-малък процент от инфлацията. Затова настояваме тя да бъде обвързана със средната, допълни експертът.
„Ако говорим за политика по доходи – държавата не може кой знае колко да влияе върху доходите, тя влияе ако създава условия за развитие на икономиката, но все пак може да влияе – с минималната заплата, поддържа финансовото състояние на пенсионната система“, заяви бившият социален министър Христина Христова.
Според Христова всеки мораториум значи безсилие да се вземе решение. Трябва да се търсят обективни критерии за оценяване на труда на всеки.
„Да се надяваме 2022 г. да намерят отговорност и сили и да постигнат консенсус за минималната работна заплата, каза Христова. По думите ѝ Европейската директива казва, че минималната заплата трябва да е 50% от средната работна заплата.
