„Тъй като енергетиката е национален, а не партиен въпрос, водим разговори между парламентарните групи да се обединим около работещи решения. Можем да очакваме решение на Народното събрание (НС) да се даде възможност на министъра на енергетиката да работи в посока на защита на националния интерес, без значение от решението на Европейската комисия”.
Това заяви днес в Стара Загора Емил Христов, заместник-председател на Народното събрание. Разискванията за запазването на комплекса "Марица-изток", въпрос, повдигнат в питане на депутата от левицата Таско Ерменков, ще се проведат следващата седмица в парламента, уточни той. Засега само България не е заявила членство за Фонда за справедлив преход, който ще осигурява освен достъп до средства и достъп до информация. Христов уточни, че причина за незаявеното членство са разногласия между Министерството на енергетиката, синдикатите и останалите страни по казуса, но той се надява в най-скоро време страните да стигнат до единна позиция.
Зам.-председателят на парламента и председателят на екокомисията Ивелина Василева са внесли питане до новия министър на околната среда и водите Емил Димитров за нерегламентирания внос на отпадъци в България. Намеренията са да се инициират разисквания и да се внесе предложение за засилен контрол върху вноса на отпадъци. „Личният ми въпрос към министъра на околната среда и водите е какво ще правим с тези, които вече са в България, защото и в област Стара Загора съществува този казус”, уточни още Христов и добави, че приветства амбицията на новия министър да е решителен в борбата си за спазването на законите и екологичните стандарти.
Вчч отговор на журналистически въпрос депутатът Радостин Танев пък заяви, че според последните справки страната ни изнася 10 пъти повече отпадъци, отколкото внася. Според него по тази тема трябва да се говори внимателно, защото некомпетентни изказвания могат да доведат до всяване на несигурност в обществото. Той уточни още, че специализираните органи правят проверки колко от отпадъците са предназначени за горене, колко за рециклиране и колко от тях биха довели до вреда за живота и здравето на хората.
Днес старозагорските депутати от ГЕРБ Емил Христов, Маноил Манев и Радостин Танев представиха пред журналисти важни за хората и бизнеса от региона законопроекти. Христов обърна внимание на промените в Закона за розата, защото в областта има розопроизводители, розопреработватели и собственици на обекти, в които като суровина се използва розово масло, които месец след публикуването на закона Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) ще одобри формулярите, които трябва да използват заинтересованите страни, с които те трябва да се регистрират в областните дирекции „Земеделие”. Той уточни, че всяка година до края на юни розопроизводителите ще трябва да заявяват добитите количества и сключените договори, до 31 юли това ще правят розопреработвателите. Промени, които ще се гледат на второ четене, ще настъпят и в Закона за ветеринарномедицинската дейност. С тях на на кметовете и кметските наместници се вменяват допълнителни отговорности за предотвратяване на разпространението на зарази, за оказване на съдействие и за организиране на прилаганите мерки за това, които се определят от областните щабове.
През седмицата ще бъде внесен законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК) за наказанията за непълнолетни извършители на тежки престъпления, които инициира преди две седмици депутатът Маноил Манев. Той уточни, че с промените съдът ще има възможност да решава за конкретен случай дали може да не се прилага задължителното редуциране на присъдите на лица между 16 и 18 години, което изисква чл. 63 от НК. Ще има промени и в Закона за МВР, които предвиждат създаването на нова Главна дирекция „Жандармерия”, в която ще влезе Отрядът за борба с тероризма. Дирекцията ще се занимава и с битовата престъпност, а целта е жандармерията да присъства и в малките населени места.
Промяна в Закона за висшето образование пък е внесъл народният представител Радостин Танев. Тя се отнася за Картата на висшето образование в България, която преди да се одобри е добре да бъде обсъдена с работодателски и синдикални организации, "защото бизнесът трябва да диктува от какви професии и специалисти има нужда пазарът на труда”, уточни той. Предложение за изменение в същия закона е внесено и от Емил Христов.
„Информираха ме от Асоциацията на университетските болници, че университетите, в които се изучава медицина, много трудно плащат средства на болниците за практическото обучение на студентите Предложението е медицинските университетите, с решение на академичните съвети, да заплащат 10% от средствата, които се изплащат за обучението на студенти за практическата подготовка в дадена болница”, обясни Христов.
