Със 118 гласа "за", 19 "против" и 1 "въздържал се" парламентът прие на първо четене промени в Закона за съдебната власт, които уреждат разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии – съдийска и прокурорска. Изненадващо или не, двамата депутати на "Атака", които бяха в зала, също подкрепиха промените. Против бяха само депутатите от БСП, както и един независим.
Законопроектът, внесен от Министерски съвет, беше приет на първо четене от правната комисия през миналата седмица, като получи подкрепата на всички партии, без БСП. Тогава депутатите на ДПС от своя страна заявиха, че ще искат отмяна на явното гласуване. „Не сме получили никакви аргументи дали няма да има контролиран вот чрез поставяне на членове на ВСС под задкулисно влияние", аргументира се временният съпредседател на партията Четин Казак.
Според мотивите приетият законопроект ограничава възможността за влияние от страна на парламентарно представените политически партии върху кадровите решения и вот на колегията на съдиите и колегията на прокурорите и следователите във ВСС, чрез въвеждане на квалифицирано мнозинство от 8 гласа за съдийската и 6 за прокурорската колегия. Прозрачността на вземаните решения от двете колегии и Пленума се гарантират чрез провеждането на явен вот и недопускането на въздържане при гласуването.
Промените в съдебния закон премахват възможността членовете на ВСС да гласуват "въздържал се". Те ще могат да гласуват само "за" и "против", което ще даде гаранция за поемане на повече отговорност при управлението на системата.
Новите текстове ще задължат депутатите да казват как точно са стигнали до решението си да номинират определен кандидат за член на ВСС. Законопроектът утвърждава и прекият избор на членовете на ВСС от магистратските гилдии. Първият такъв избор трябва да се проведе през лятото на следващата година.
Промените ще ударят и финансово сегашните членове на ВСС, защото им се забранява да получават допълнителни възнаграждения за участието им в работните комисии на органа. Досега те си раздаваха пари и за това.
Според мотивите промените имат за цел да осигурят статута на ВСС като независим и ефективен орган, гарантиращ прозрачни назначения в съдебната власт и ползващ се с доверието на обществото и на съдиите, прокурорите и следователите.
Промяната в структурата и организацията на ВСС е в изпълнение на препоръките на Венецианската комисия и Консултативния съвет на европейските съдии към Съвета на Европа и укрепва независимостта на съдебната власт, като не допуска членовете на ВСС, които представляват прокурорите и следователите, да участват в решаването на кадрови и дисциплинарни въпроси на съдиите и обратното.
Дебатът
По време на обсъждането в пленарна зала правосъдният министър Екатерина Захариева обясни, че предложените от екипа ѝ промени са балансирани. Тя подчерта, че те са изработен с участието на всички заинтересовани страни, на представители на парламентарните групи и е получил широка подкрепа от правната комисия в Народното събрание.
Като един от най-важните моменти в него министърът отличи въвеждането на преки избори, като целта е максимално широка представителност и участие. Предвидена е и възможност за онлайн излъчване при изслушване на кандидатите. "Трябва да се върви към електронно дистанционно гласуване при гарантиране тайната на вота", убедена е Захариева.
Депутатът от Гражданския съвет на Реформаторския блок (РБ) Петър Славов заяви, че екипът на министъра трябва да бъде поощрен, защото много бързо се е справил с изготвянето на законопроекта. „В него виждаме някои от нещата, които са важни и които при промените в Конституцията не се случиха”, каза той и посочи, че в промените в закона се е търсело независимостта на съда. Славов заяви, че между първо и второ четене на закона трябва да се помисли над промените свързани с кворума на членовете на ВСС, когато се избират магистрати.
„Няма да подкрепя този законопроект. Той е внесен от правителството, съответно е изготвен от министър Захариева, а аз съм гласувал против избора на този министър“, заяви депутатът от ДСБ Атанас Атанасов. Според него с гласуването на тези промени ще се узакони „опраскването“ на съдебната реформа.
Той получи отговор от съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов, който обяви, че той също не е гласувал избирането на Захариева, но ще подкрепи законопроекта. „Ние божества ли сме, г-н Атанасов? Вие нямате ли в себе си възможност да промените своята позиция“, обърна се той към реформатора.
Според опозицията промените в закона няма да решат нито един от проблемите в съдебната система, а точно обратното – ще ги задълбочат. По думите на социалиста Филип Попов парламентът прахосва обществен ресурс и време за промени, насочени в неправилна и рационална посока. Според него проблемите в съдебната система са дисбалансът в натовареността на съдилищата, бързината и качеството на процеса и кадровото обезпечаване на самата система.
„Страхувам се, че с този законопроект ще ударите поредната греда в опита да реформирате съдебната власт“, каза лидерът на БСП Михаил Миков. Той беше категоричен, че промените ще доведат до сериозно напрежение, спорове и битки на лобита.
„Няма да подкрепя този законопроект. Той е внесен от правителството, съответно е изготвен от министър Захарива, а аз съм гласувал против избора на този министър“, заяви депутатът от ДСБ Атанас Атанасов. Според него с гласуването на тези промени ще се озакони „опраскването“ на съдебната реформа.
