Всяка публична личност, която има влияние върху обществото, да декларира имуществото си подобно на политиците. Такъв закон е готов да предложи депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов - един от участниците в скандала "Апартаментгейт".
"Ако не сте съгласни да започнем заедно дебат за бъдещето на медиите, тогава съм готов с колегите си в парламента да потърся законови форми, чрез които всички публични хора, които имат влияние върху обществото, да декларират имуществото си", обърна се Рашидов, който е председател на комисията за култура и медии в парламента, към Съвета за електронни медии (СЕМ), след като с колегите си изслуша вчера отчета на СЕМ за 2018 година, предаде в. "24 часа".
Рашидов се оплака, че сега публичните личности не били защитени от влиянието на медиите и при уронване на достойнството им, от което медиите забогатявали, като конкретно визира шоумена Слави Трифонов.
"Слави Трифонов е с 15 000 лв. заплата, докато един депутат получава 4500 лв. Щом ще разказваме всичко, нормално е всички да сме почтени и прозрачни пред обществото", каза Рашидов. По думите му той самият договарял картините си по 5000-6000 евро.
Веднага след него думата взе проф. Станислав Станилов от "Обединени патриоти" (всъщност депутат на "Атака"), който е зам.-председател на медийната комисия. Той също говори за липсата на морал в някои журналисти и как от трибуната на национални медии представят фалшиви новини. "И никой не им търси сметка", каза Станилов.
С тяхното мнение се съгласи и Велислава Кръстева от ДПС, която се издигна до поста депутат, след като тръгна в политическата кариера като пиар на Ахмед Доган.
"Не сме се договаряли помежду си да говорим по тази тема. Просто границите вече са преминати. Няма друга държава, в която да има такова магистрално медийно управление и всеки ден в сутрешните блокове политиците да бъдат "бити". Контролът, който вие (бел. ред. - СЕМ) прилагате, трябва да защитава делата на всички хора", каза Рашидов.
"Законът (бел. ред. - за радио и телевизия) е стар, не отговаря на реалността, защото не е променян от 20 години. Отчетът не е схематичен, а е това, което се изисква по закон”, обясни председателят на СЕМ София Владимирова. Затова депутатите поискаха от съвета да даде предложения за промяна в закона. Те са готови да ги внесат в парламента.
Всъщност медийният закон задължително трябва да бъде променен до септември 2020 година. Дотогава в него трябва да влязат новите изисквания на европейската аудио-визуална директива. Тя е приета през ноември 2018 година и трябва да стане част от националните законодателства в рамките на 21 месеца. Според европейските изисквания медийният закон трябва да обхваща вече и онлайн платформите, информационните сайтове, сайтовете за видеосподеляне. По този начин и те ще бъдат под контрол така, както в момента са телевизиите и радиата. Според отчета на СЕМ у нас има 112 оператори, които произвеждат 145 тв програми, и 60 радиа с 84 програми.
