Искам да призова българското правителство за разглеждане на възможността за изпращане на индивидуални защитни средства за цивилното население на Украйна – бронежилетки, каски и друго необходимо оборудване, особено в районите, където преобладава българско малцинство, подложено на обстрел. Това заяви държавният глава Румен Радев, който се срещна с полския си колега Анджей Дуда в София.
Само преди няколко дни Радев заяви, че предоставянето на оръжие за Украйна е въвличане на България във войната. "Ние трябва да бъдем солидарни с украинския народ и да помагаме с всичко, с което можем. Но който вземе решение за предоставяне на въоръжение и по този начин за въвличане на България във войната, трябва да може да се изправи пред обществото и да обясни какъв е рискът", каза той.
Радев каза още, че "руската агресия в Украйна поставя особено остро въпроса за нашата сигурност". "И тук ние, заедно с Полша, сме единни в усилията си за укрепване на източния фланг на Алианса. За създаване на необходимите условия за въвеждане в действие на плановете за степенуван отговор в зависимост от степента на заплахите. И формирането на многонационални бойни групи е само част от тези усилия", каза Радев.
Радев беше категоричен, че България не може да бъде част от новата отбранителна концепция на Алианса, без реални и съвременни отбранителни способности. Той изтъкна, че само преди дни неговият колега Дуда е подписал Закон за отбрана на отечеството. „Разходите за отбрана в Полша за тази година се фиксират на 2.2% от БВП, и на поне 3% от 2025 г. А се мисли и за 4% от БСП да се дават за отбрана“, подчерта Радев. „С него се създава специален фонд за подкрепа на въоръжените сили, а в училищата се връщат елементи от обучението по отбрана“, поясни президентът на България. По думите му, и в Румъния текат сходни процеси.
От изявлението на Радев стана ясни, че експертни екипи ще обсъдят незабавно възможността за оказване на съдействие на България за поддръжката на МиГ-29 от полската индустрия. По думите на държавния глава, България може да очаква ексадрилна готовност за новите Ф-16 към 2030-а година, а дотогава разполагаме единствено с МиГ-овете.
"Ако дотогава не вземем спешни мерки, рискуваме да загробим вековната ни история във военната авиация, да се молим на комшиите за помощ и да компрометираме самия проект за Ф-16, защото няма да има кой да го обслужва", заяви Радев.
„Формирането на национални бойни групи е само част от тези усилия. Това обаче не отменя голямата отговорност пред нас, за която съм напомнял пред не едно българско правителство – да градим и да развиваме собствен отбранителен капацитет", поясни той.
„Не само наблюдаваме като НАТО, но и по много начини се стремим да помогнем на Украйна“, каза от своя страна президентът на Полша Анджей Дуда.
Той е на мнение, че Алиансът трябва по възможно най-бързия начин да се адаптира към настоящата ситуация, която създава агресивната политика на Русия. „Трябва да се освободим от доминацията на Русия при доставките на нефт и газ. Предстоящите срещи на високо ниво в Брюксел ще донесат както военни, така и икономически решения, които ще засилят нашата сигурност“, посочи полският президент.
„В момента Русия ни показва какво означава руски терор, но в миналото ни е показвала какво означава енергиен шантаж. Трябва да създадем пълна деверсификация“, изтъкна Дуда.
