Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) заяви разочарованието си на среща с президента Румен Радев от това, че България се забави с приемането на еврото и ще може да влезе в еврозоната не на 1 януари 2024 г., а на 1 януари 2025 г.
ОЩЕ: 1 януари 2025 г. е възможната дата за присъединяването ни към еврозоната според ЕК
Най-важните национални приоритети според 4-те организации в АОБР - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ - са влизането в еврозоната, Шенген и ОИСР.
"За еврозоната – отдавна следим движението на България, нямаме съмнения, че има готовност. Ако има голяма инфлация, тя няма да бъде причина за присъединяването, защото отчитането на всички фактори показва, че в нито една от страните не е превишила 1-2%. Малко сме разочаровани от предварителното обявяване от Министерство на финансите, че няма да се присъединим от 1 януари 2024", обявиха работодателите.
"За Шенген сме в постоянен контакт от години и ни се натяква от посланици, че върховенството на правото не е на необходимото ниво, че борбата с корупцията не се води на най-високо равнище. От няколко години единственото дело по отношение на министър не е за корупция, а е за безстопанственост по повод пернишкия случай с водния цикъл", припомниха от АОБР.
Относно присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), те заявиха, че са членове на бизнес съвета при ОИСР и са в добър контакт с организацията, като така пред България "няма особени пречки".
"Относно инфлацията, две институции не са достатъчно активни и не си вършат работата – Агенцията за защита на конкуренцията и Агенцията за закрила на потребителите. Не виждаме никакво действие по отношение на техните задължения по правилата, по които са създадени. Там има достатъчно информация да се започнат проучвания дали има някакви картелни споразумения. Предпоставките са налице", заявиха недоволството си от АОБР.
Радев, от своя страна, призова самите работодатели да работят за намаляването на инфлацията - фактор, който според МФ е бил основният за отлагането на влизането в еврозоната. "Проблемите стоят. Инфлацията е на първо място. Бизнесът има важна роля за справяне с нея, със сивата икономика, за намиране на механизми, които да подобрят бизнес средата, да намалят спекулата. Да се дадат механизми и модели, които в преходния период и в началото на еврото да не водят до снижаване на стандарта на българина. Да има много по-добри условия за развитие на българския бизнес", обърна се президентът към АОБР.
"Като ви казвам - помагайте, работете за намаляване на инфлацията, вие ще кажете държавата: "Какво ще направи държавата, за да осигури по-добри възможности за бизнеса, по-прозрачна среда, повече условия за конкуренция, за електронно управление, защита на собствеността, бързина на праворъздаване?". Тук вярвам в диалога. Едно е да се прави в министерствата, но тези неща после рефлектират върху вас", добави Радев.
"Трябва заедно, използвайки момента на сериозни проблеми в геополитическата среда и в национален аспект, да набележим стъпки за много по-устойчиви процеси в икономиката, в инвестициите. Не само да се фокусираме върху чуждестранните инвестиции, но българският производител трябва да се чувства не по-малко ухажван", заяви президентът.
Той каза, че не е привърженик на таваните, защото това е в разрез с духа на пазарната икономика и държави, които ги въведоха, имат инфлация от над 25% - например Унгария. "Мисля обаче, че държавата е длъжник на българския производител, особено на производителя на хранителни продукти. Неговата продукция докато стигне до щанда, я виждаме 2-3 пъти увеличена. Не трябва да приемаме това състояние като държава", смята президентът.
Относно критиките за отлагането на приемането на еврото у нас, той отвърна: "Не че МФ се е отказало, просто това беше ясната позиция на Европейската комисия. Много ясно беше казано, че ако поискаме такъв конвергентен доклад, отговорът ще бъде отрицателен. Негативен доклад значи понижение на кредитния рейтинг, после ще рефлектира и върху бизнеса".
Според Радев "темата широко се дискутира" и е била "свършена огромна работа". "С подкрепата на ЕК и на всички държави от еврогрупата България през декември подписа меморандума с тях за начало на изработването на евромонети", каза той и все пак добави, че приоритетите на работодателите съвпадат с тези на президентската институция и на служебния кабинет.
"Виждам място за сериозен диалог за стратегията за енергийно развитие с хоризонт до 2050 г. Българският бизнес трябва да участва, Министерството на енергетиката и институциите са отворени за вашите виждания и препоръки. Това е фундаментално. Енергетиката е фундаментът на икономиката – без силна енергетика не можем да говорим и за силен бизнес. Там ще се търсят редица пресечни точки. Надяваме се тези отношения да продължат и със следващото редовно правителство, което очакваме най-сетне, за да се набележат ясни хоризонти и конкретни мерки", заяви още той.
"Проблем е, че до момента България не използва пълноценно своето географско положение. Страната трябва да се отвори още повече към другите държави, така че транспортната свързаност да е с много по-голям капацитет", смята Радев. "Това беше и основната тема, която с президента на Турция Реджеп Ердоган успяхме да постигнем – взаимноизгодно сътрудничество. Не само на "Капитан Андреево", а от Елхово до Одрин трябва да изградим нова жп линия, свързваща магистрала от Лесово до АМ „Марица“."
"Освен това КПП-то със Сърбия. Продължаваме и интензивната работа с Румъния, надяваме се, че този път прословутите мостове... да почнем поне с един, но реално да започнем, защото още няма меморандум между Министерството на транспорта на България и Румъния за трети мост над Дунав", посочи президентът.
