Да, вярно е, че имаше провокации от страна на елита в Скопие, но наша работа, като по-стара, като по-мъдра държава, като по-голям роднина, беше да стискаме зъби, да водим активна икономическа и активна политика, да учим хората у нас, че онези в Македония не са виновни, че те така са учени. Не, вместо това, нашата публична среда много инфантилно реагираше на всяка провокация. Това каза в интервю за „Фокус“ политологът Първан Симеонов.
„Мислеше, че всяка провокация идва, едва ли не, от самия народ. А тя идваше от един елит, който мнозина определят като просръбски. На всичкото отгоре, в България се намираха патриоти, иначе навярно смислени хора, със смислена позиция, които настоявайки на историческата истина, като че ли още повече сол сипваха в раните в Скопие“, посочи Симеонов. Според него, говорейки за историческата истина, спорейки за миналото, ние изгубихме възможността за бъдеще.
„Това е големият парадокс. Днес, ако прочетете някой форум, ще видите, че българите, едва ли не, се солидаризират с гръцката позиция, която стопира Македония или с албанската позиция, която някак си увеличава присъствието си в Македония“, коментира той. По думите му вероятно ще има реакции вътре в самата Македония против Договора за добросъседство. „Сръбската национална политика спрямо Македония е антагонистична с българската. Това отдавна се знае.
Гръцката национална политика за Македония може да изглежда в последните години в някакъв привиден синхрон с България, но в исторически план, гръцката политика спрямо Македония и Тракия е политика, която често е влизала в директен спор с българската политика. „Спор“ е най-меката дума“, каза още той. „В исторически план, между албанските национални стремежи и българските национални стремежи е имало по-малко конфликтни точки, отколкото е имало между българските и сръбските или българските и сръбските, спрямо Македония. Ако се очаква някакво скърцане със зъби, то едва ли ще е при албанците“, каза още политологът.
