Куп критики могат да бъдат прочетени в специализирания доклад на Партньорството за отворено управление (ПОУ). Докладът коментира докъде е стигнала България по отношение на инициативата ПОУ, като прави обзор на периода 2016 – 2017 година.
Без изненада, няма кой знае какъв напредък що се отнася до корупционния риск и оценките му. Понастоящем процесът на проверка е случаен, неефективен и изисква ръчна проверка на голям брой факти и регистри. По ангажимент на правителството обаче трябва да работи Информационна система за анализ на корупционния риск, която да е централна система за администрацията и да анализира съответния корупционен риск чрез анализ на информация от различни източници – ГРАО, НАП, декларациите за имущество и конфликт на интереси, Търговския регистър, Имотния регистър и МОН. Отделно системата следва да поддържа и обобщен публичен регистър. Самата информационна система обаче не е предвидено да е публична, така че ползата що се отнася до прозрачното управление ще е ограничена, защото единствено декларациите за конфликт на интереси ще могат да бъдат видени свободно.
Дори при положение, че не говорим за изцяло публична система, то правосъдното министерство изобщо не е започнало изпълнението на ангажимента, гласи заключението на ПОУ. Няма и информация относно подробностите, идеята, оценката на въздействие. Системата трябва да бъде преработена в съотвествие с новия антикорупционен закон. Всъщност дори що се отнася до декларациите на лицата на публични дължности все още няма яснота, защото регистърът трябва да се поддържа от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, но това засега не е така и има само архив в Сметната палата, до 2017 година.
Що се отнася до ефективността на правосъдието ни, но не само по отношение на корупцията, следва да има усъвършенстване на Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). По наредба, ЕИСПП е съвкупност от автоматизирани информационни системи и се състои от централна компонента (ядро) на системата, свързана със системи на съдебната и на изпълнителната власт, които обработват информация за събития и обекти от наказателния процес и изпълнението на наказанията и в цялост осъществяват единно информационно осигуряване на дейността по противодействие на престъпността. Понастоящем обаче данни за работата на правоприлагащите органи (МВР, ДАНС, прокуратурата, съдилишщата, отбранителното министерство, финансовото министерство) не се публикуват в отворен, машинно четим формат. Няма никаква информация за действителното изпълнение на ангажимента, което е институционална оценка. Все пак е възможно разширението на проекта да стане факт по времето, за което е планирана – ноември, 2018 година. Отговорен орган е ВСС, но съветът не отговаря за поддръжката и развитието на ЕИСПП – това сега е задача на прокуратурата.
До 30 юни, 2018 година пък е трябвало да има изменения в Закона за обществените поръчки, с които да се предвиди предварителна проверка на кандидати за поръчки над определена минимална сума и разкриване на крайния собственик на съответния крандидат. Оказва се обаче, че този ангажимент изобщо не е започнат и липсва обществена информация какво се прави. Не е ясно кои са звената, които трябва да докладват докъде е стигнало изпълнението. А в Закона за обществените поръчки и в Закона за достъп до обществена информация липсва определение що е то "голяма обществена поръчка" т.е. такава поръчка, заради която действителните собственици на кандидатите да я вземат трябва да бъдат публично известни.
България започна официалното си участие в ПОУ през септември 2011 година, когато Румяна Бъчварова, началник на кабинета на министър-председателя Бойко Борисов, заяви намерението на страната да участва в инициативата.
