Назначаването на депутата от ПФ Слави Бинев за председател на парламентарната комисия по култура и медии е една провокация, смята проф. Нако Стефанов. Това е директно незачитане на общественото мнение на българската интелигенция и въобще - на обществото ни, което е изправено пред тези кадрови абсурди във властта.
Слави Бинев би могъл да е компетентен в полето на спорта, но какви закони ще предлага и какви становища ще дава в културата? Не само той, много хора не са си на мястото и в Министерски съвет, и сред областните управители, и на по-ниските управленски нива - може би, те имат компетентност в някаква област, но не и на позицията, на която са поставени.
Да не говоря за министъра на икономиката г-н Божидар Лукарски… Мисля, че той няма никаква компетентност в тази област. Същото се отнася и за стария нов министър на културата Вежди Рашидов, който знаем по какъв "културен" начин се нахвърли преди време да бие представител на органите на реда. В никое друго цивилизовано общество такъв човек не би и помислил да оглави дирекция, камо ли да бъде министър.
За съжаление, забелязвам, че върви у нас процес на деинтелектуализация на държавата и той се насочва "отгоре". Напълно се оправдава българската поговорка, че "рибата се вмирисва откъм главата". По този начин се ерозира самата държавност, което води до нейната делегитимация.
Тези явления опират до въпроса - защо ние като народ позволяваме това да ни се случва? Да, има страх сред хората - нараства безработицата, младите, образовани хора са демотивирани да останат в страната, останалите наблюдават строго, под вежди, но мълчат. Което дава пространство на невежите и амбициозни кариеристи да се изявяват в пълния си "блясък". Възможно е при това правителство, с тези кадрови назначения да имаме римейк на управлението на Бойко Борисов, което познаваме от предишния му мандат. А дали ще свърши по същия начин не мога да гадая, но не го изключвам.
Като икономист ще кажа, че огромните дългове, които възнамерява да сключи кабинета на Борисов ще му дадат известен период на комфорт. Но това ще е за сметка на бъдещето, на всички нас, които ще плащаме солената сметка. Правителството е далеч от разумните стъпки за справяне с кризата, с цел да заработи икономиката, да се вдигне образователното равнище, духа на нацията. Мога да обобщя - чрез заеми правителството се стреми да си купи примирението на обществото.