Проф.дсн Иван Станков е роден на 27 септември 1948 г. в с.Ружица, обл.Ямбол. Завършва Селскостопанска академия, София. От 1973 до 1979 г. е зоотехник в АПК гр.Болярово, Ямболско. След спечелен конкурс започва работа във ВИЗВМ, гр.Стара Загора и от 1979 г. до 1988 г. е асистент, старши асистент и главен асистент. Наред с преподавателската работа, през периода 1987 – 1989 г. е директор на Учебно-опитно стопанство към ВИЗВМ, Стара Загора. През 1988 г. става доцент в Зооинженерния факултет, а през 2001 г.професор към същия факултет в Тракийски университет, Стара Загора. В периода 1990 – 1997 г. е зам.-декан на Аграрен факултет, от 1999 до 2007 г. декан на същия. От 2007 до 2015 е ректор на Тракийски университет. За периода 2010-2012 г. е председател на Национален млечен борд. През 2013 г. е Министър на земеделието и храните в Третото служебно правителство на Република България. От месец октомври 2014 г. до месец февруари 2017 г. е народен представител в 43-тото Народно събрание от 8-ми Добрички многомандатен избирателен район.
В продължение на 37 години провежда учебни занятия със студентите от аграрните специалности в Аграрен факултет. Провеждал е практически занятия и лекционни курсове по следните дисциплини: Овцевъдство и козевъдство, Животновъдство-преживни животни, Животновъдство, Производствен мениджмънт в животновъдството, Производствен мениджмънт в аграрния сектор, Въведение в аграрните науки.
Научната му дейност е свързана със селекцията в овцевъдството и качеството на продуктите от овце и кози. Публикационната му дейност включва над 200 заглавия. Създател е на породата “Южнобългарски коридел”, за което притежава авторско свидетелство.
През 2017 г. започва работа като Изпълнителен директор на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация, където работи и сега. Защитил е две дисертации за „Доктор“ и „Доктор на науките“.
Семеен е с двама синове и четирима внуци.
Проф. Станков, какво е състоянието на Стара Загора в момента и какво бихте променили в града, ако имате тази възможност?
Считам, че Стара Загора е един от добре развиващите се градове в страната. Основният проблем, който стои в последните месеци в региона, са работните места – съгласно всички споразумения около „Зелената сделка“ въглищните централи са проблемни. Ние можем да предложим и да настояваме за отлагане на затварянето им възможно най-далеч във времето. Смущаващо е, че срокът, който е даден - 2026 година е много кратък. За това време няма как да се намерят нито алтернативни работни места, нито алтернативни източници на енергия. Нека да бъде поне след 2030г.
Какво е състоянието на селското стопанство в региона и какво бихте предприели като мерки за справяне с кризите?
Това, което касае конкретно моята област, са именно терените, които са на практика неизползваеми – необходими са рекултивационни дейности с цел тези земи да се превърнат в използваеми и обработваеми. Подобни терени могат да се ползват и за източници на биогаз.
Ниските изкупни цени на основни продукти като мляко и агнешко месо например, както и високите цени на фуражите са изключително проблемни за старозагорския регион. На практика основният проблем след 2007 година в България е начина на плащане по програмите за финансиране на селското стопанство. Именно те дадоха тласък на монокултурното земеделие – преобладаващо зърнени, житни и маслодайни култури. Животновъдството намали капацитета и продуктивността си, заради по-ниските субсидии. Появиха се критични ситуации – несъответствия между производители, прекупвачи, преработватели и търговци.
Ние предвиждаме в програмата си да се изградят групи производители в отделните градове, които да подпомагат фермерите, тъй като това не са хора, които да администрират сами бизнеса си – имат нужда от подкрепа. Другият проблем е със зеленчуците – голямата работна ръка не се използва по предназначение, затова сме предвидили разделянето на определени групи по региони. Освен всичко това за нас биопроизводството е основополагащо.
