Македонските историци изгубиха 3 години в нежеланието си да приемат формулировките от Договора за приятелство и добросъседство, в който много ясно е казано, че България и РС Македония имат обща история. Това заяви пред бТВ проф. Ангел Димитров, съпредседател от българска страна на Смесената комисия по историческите въпроси.
Той подчерта, че не е сериозно македонската страна да обвинява България за липсата на напредък заради политическите процеси у нас през последните месеци, свързани с парламентарните избори. Проф. Димитров припомни, че именно македонските историци са използвали изборите в тяхната страна като оправдание за блокиране на работата на Съвместната комисия, като това блокиране е продължило впоследствие и с оправданието, че има пандемия от коронавирус.
Проф. Димитров е категоричен, че външен натиск преди всичко от страни-членки на ЕС, на който така се надяват и политиците, и историците в Скопие, няма да доведе до промяна на позицията у нас.
„Не съм политик, далеч съм от политическите сфери, но като човек с известен дипломатически опит мога да кажа, че няма как да ни се окаже натиск, ако ние защитаваме ясно българските позиции“, посочи историкът, който е бил български посланик в РС Македония.
Според него най-големият проблем е, че Смесената комисия все още се намира в ранното Средновековие, т.е. македонската страна оспорва българския характер на Самуиловото царство, което е в противоречие както на историческите извори, така и на съвременните постижения на световната медиавистика.
Нашите колеги не са съгласни с историческите извори. Те спекулират с тези от социалната наука, а не исторически. Според тях в средновековието не се е формирала националност, затова не може да се говори, че Самуиловото царство е българско, но в същото време казват, че то е македонско – вече има формирана македонска народност. По този начин сами си противоречат, обясни проф. Ангел Димитров.
„Когато имаме едно тотално разминаване на гледните точки, тогава се губи доверието в колегиалната и професионална работа на съвместната комисия... Всички усилия на македонската страна не са съсредоточени в търсенето на контакти и намирането на разбирателство на високо държавно ниво“, добави той.
Проф. Димитров заяви, че след около две седмици през юни предстои 14-та поред среща на Смесената комисия. „Започвам да си задавам въпроса, ако досега нашите македонски колеги повече се държат като охранители на митове, но сега вече започвам да мисля, че те започват да се държат като идеолози на тази антибългарска позиция, на която сме свидетели от миналото лято“, добави той.
За взаимните обвинения в манипулация на общественото мнение и политическа намеса в работата на историците - пред bTV говори и съпредседателят на съвместната комисия от македонска страна проф. Драги Георгиев.
Последното 13-о заседание на комисията преди месец се оказа фатално заради последвалите обвинения от българска страна в изпълняване на политически поръчки и пропагандни атаки от Скопие към София.
„Не може постоянно да обвинявате другата страна, а вие да заемате позиция, че вие сте тези, които казват истината, че вашият подход към работата е истинският и да очаквате другата страна всичко това да го приема и да не реагира на това“, казва Драги Георгиев.
Особен отзвук край Вардар имат коментарите на съпредседателя от българска страна – проф. Ангел Димитров.
„Бях ядосан от неговото отношение – ние все още бяхме в министерството, не бяхме излезли от сградата, след конференцията, след срещата, а той вече даваше изявление, в която, с тази неговата позната реторика, обвиняваща към нашата страна, даваше интервю. И до сега не сме имали такава реакция от която и да е страна, че ние сме говорили неистини или разпространяваме някакви фалшиви новини в нашето общество“, коментира Георгиев.
И двете страни обаче потвърждават сериозната промяна в работата на комисията след началото на 2019 година, когато българският парламент ратифицира Протокола за присъединяването на Северна Македония към НАТО.
„Духът на работата на комисията се промени заради някои други неща, не поради това, че България даде подкрепа за влизането на Македония в НАТО и с това ние сме изпълнили нашата цел и не искаме вече да работим. Ако беше така, може би тази държава щеше да прекъсне работата на комисията, ако това беше целта. А това абсолютно не е целта“, твърди Георгиев.
„Промяната в работата на комисията се случи заради няколко, бих казал, политически събития, декларации, които бяха преди всичко приети в българското общество. Ако ние трябва да изградим обща позиция с комисията, с българските колеги от комисията, затова например, че трябва заедно да честваме Гоце Делчев, а преди това държавата, с която трябва заедно да го честваме Гоце Делчев не го признава македонския език, твърди, че ние сме нация от '44-а година, на Тито и на Коминтерна, как ние можем да дадем такава препоръка на нашето правителство? Как можем държава, която не ни признава такива, каквито ние смятаме, че съществуваме като нация, да дадем една такава препоръка? И по какъв начин това общество тук ще приеме тази препоръка? Значи, ние можем по този начин да създадем само още по-голям проблем – и в македонското общество, и в българското общество“, казва Георгиев.
По време на парламентарния вот в Северна Македония членовете на комисията в Скопие предпочетоха да не стават част от предизборния дебат.
„Ние знаехме, че работата на комисията ще бъде във фокуса на интереса на тази кампания. Ние предложихме на нашите колеги да имаме виртуални срещи, онлайн, както сега по време на пандемията, но, за съжаление, това не беше прието от българските колеги и беше представено, мога да кажа, некоректно пред българското общество, все едно ние сме прекъснали работата на комисията“, казват от македонска страна.
По време на последната среща тема на дебат е било Самуиловото царство. „Българската страна настоява за това Самуиловата държава да бъде представена единствено като българска държава. И това е много конкретна и императивна препоръка. В нито една наша препоръка ние не пишем, не твърдим, че това е македонско царство. В определени наши учебници може би пише такова нещо. Но около самото тълкуване на изворите, на самия характер на тази държава, според нас, позволяват да се допусне една по-различна перспектива на това царство“, коментира Георгиев.
Според Георгиев в книгите и изследванията съществуват текстове, според които е възможно тази държава да се тълкува като „различна от българската“.
Георгиев твърди, че до момента комисията не е усетила натиск от властите в Северна Македония.
„На мен ми се случва на улицата да ми се заканват: Продавате историята! Внимавайте какво правите! Историята ще ви съди вас!" От друга страна, други ме поддържат: „Дръжте се, не се давайте! Така трябва! Пазете го това!“ Така че всички не сме резултат на един политическо-социален контекст там където живеем“, казва той.
Още: Македонската страна иска „паралелни“ гледни точки за Гоце Делчев
