Протестите трябва да бъдат чути. Те са ясен знак и сигнал, че има нещо, което трябва да бъде решено спешно. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
"Хората не излизат да се разхождат по улиците за удоволствие. Никой няма да хукне от оня край на България и да дойде на жълтите павета в София заради кефа на някой. И превозвачите, и работодателите, и градският транспорт в София – всички те ще протестират на 18-ти заедно – и ние сме с тях. Трябва да бъдат чути. Ако не се намерят спешни решения – интегрирани при това, аз не съм особено голям оптимист за бъдещето както на страната, така и на това правителство”, добави синдикалният лидер.
„Коалиционните формули винаги са много трудни. България е имала коалиционни правителства. Но всяко едно от тях на 30-я до 40-ия ден от своето управление е излизало с управленска програма. Вече сме след четвъртия – вървим към петия месец на това управление, но нямаме управленска програма. Да – ситуацията е безпрецедентна – война, кризи, икономически, енергийни здравни. Но ако не видим час по-скоро какви са приоритетите и как те ще се случат за бизнеса и хората, за справянето с инфлацията и обедняването – аз не съм голям оптимист за бъдещето”, посочи Димитров по Нова телевизия.
Той си обяснява голямото изчакване на кабинета най-вече със самонадеяност. „Тя личеше още от първите дни на формирането на новото правителство. И след това стана ясно, че няма съгласие по много от ключовите въпроси независимо от представеното коалиционно споразумение. Мисля, че закъсняха с формулирането на ключови въпроси и поради незнание в някаква степен, а и поради обективни обстоятелства, които заляха България безпрецедентно”, подчерта още той.
Пламен Димитров коментира и цената на живота в България.
„Силно ме вълнува какво става с работещите, защото именно те трябва да изкарат икономиката от ситуацията, в която сме. Това, че над четвърт милион слезе под издръжката на живот, тоест не може да свърже двата края - тоест от работещите българи – само за шест месеца – е силно обезпокоително. В същото време много хора виждат личната си инфлация над 20 процента, а за някои стоки тя е над 50 процента. Това най-силно ме притеснява. В същото време се правят опитите да се покрият нуждите на най-уязвимите групи с мерки, които също много закъсняха. Инфлацията вече изяде и увеличаването на минималната заплата от 1 април, и доплащанията, които бяха направени и много други, които ще бъдат направени от 1 юли. Закъснението в условията на галопираща инфлация е изключително опасно и води след себе си недоволството на голяма част от хората”.
