Правителството прие проект на Закон за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, изготвен от екипа на вицепремиера Меглена Кунева.
Преди дни Върховният касационен съд (ВКС) обяви, че не е съгласен с голяма част от антикорупионния закон на вицепремиера Меглена Кунева.
„Решението да се разглеждат анонимни сигнали е неприемливо. Такава възможност граничи с опасност за неоправдано засягане на основни права и с риск за неефективност на работата на институциите,“ пише в становище на ВКС за проекта на вицепремиера.
От партията ѝ веднага отвърнаха, че съдиите са притеснени от това, че законът предвижда и проверки на магистрати.
Какво още предвижда пише в законопроекта:
Законопроектът предвижда създаването на единен антикорупционен орган – Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Той обединява четири органа – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) и звеното в Сметната палата, което приема и проверява имуществените декларации. По този начин се създава необходимата връзка между функциите по проверка на имуществените декларации, установяването на конфликт на интереси, отнемането на незаконно придобито имущество и изготвянето на тази основа на анализи за оценка на риска. Предвидено е, че Бюрото се състои от директор и четирима заместник-директори, избирани от Народното събрание. Бюрото има териториални структури, а служителите му ще минават тестове за почтеност, включително и проверки с полиграф.
За ефективно осъществяване на работата си Бюрото ще може да получава съдействие и информация от държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, юридически лица и от граждани. Друго важно правомощие на Бюрото е възможността му да иска от съда разкриване на банкова тайна, както и на застрахователна и данъчна тайна. Бюрото има достъп и до базата данни на Централния кредитен регистър. Кръгът на лицата, които обхваща законът, са лицата, заемащи висши държавни и други длъжности, както и лицата, имащи правомощия по разходване на публични средства. Допълнително са включени няколко категории лица в системи с повишен корупционен риск. Добавени са и офицерите от висшия команден състав на въоръжените сили. Лицата вече ще подават само една декларация за имущество и интереси пред единния орган, вместо различните декларации, подавани сега пред различни органи.
По отношение на магистратите е предвидено те да подават декларации за имущество и интереси към Инспектората към ВСС, който да използва софтуерната система и методите на Бюрото, а при установени несъответствия Инспекторатът ще сезира Бюрото за извършване на задълбочена проверка на имущественото състояние. Така законопроектът се съобразява с измененията в Конституцията от декември 2015 г.
За осигуряване на по-пълна информация за имущественото състояние на лицата, заемащи висши публични длъжности, е разширен кръгът на обстоятелствата, които те са длъжни да декларират. Сред новите обстоятелства са чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства, подлежащи на регистрация, на стойност над 10 000 лв., които лицето трайно ползва (т. е. повече от 3 месеца), и обучения, ако еднократната им стойност надхвърля 10 000 лв.
Запазва се задължението за деклариране имуществото и доходите на съпрузите и ненавършили пълнолетие деца. Новост в закона е задължението за деклариране на имуществото и доходите и на лицето, с което задълженият е във фактическо съпружеско съжителство. Законопроектът предлага първата легална дефиниция на понятието в българското законодателство – съжителство на съпружески начала, продължило повече от две години.
Задълбочени проверки ще се образуват при несъотвествие при проверката на декларацията за имущество и интереси над 20 хил. лева, при влязло в сила решение за конфликт на интереси и при сигнал или медийни публикации с достатъчно данни, преминали през предварителна проверка. Предвидени са допълнителни гаранции срещу възможна злоупотреба със сигналите.
Законопроектът предлага промени в процедурата по отнемане на незаконно придобито имущество. Предлага се „значителното несъответствие” между имуществото и нетния доход да е 120 000 лв., а не както досега – 250 хил. лева. Уредени са възможности за снемане на обяснения от проверяваното и свързаните с него лица, както и за изисквания на сведения от трети лица.
Законопроектът е в изпълнение на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2015-2020). В последния мониторингов доклад приемането му е оценено като „ключов тест” в областта на противодействието на корупцията за 2016 г.
