След като уж на първо четене прагът за валидност на референдумите в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) беше свален, сега се оказа, че промяна няма да има.
По въпроса имаше две предложения – на депутатите от АБВ, начело с Борислав Борисов и на депутатите от ГЕРБ Анна Александрова и Свилен Иванов, извън това на Правната комисия. Досега в ЗПУГДВМС се предвиждаше за валиден в смисъла на закон да се приема национален плебисцит, на който са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с „да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума (чл. 23 (1)).
Сега основата в трите предложения беше за валиден да се счита национален референдум, в който са участвали не по-малко от 40% от имащите право на глас. От АБВ искаха това да се отнася само за въпроси, които не са от правомощията на Велико народно събрание (ВНС). При такива въпроси прагът трябваше да е 50% от хората с избирателни права. Оставаше и искането при референдум с участие на от 20% до 50% от гражданите, при „да” от над 50% от участвалите въпросът да се връща за решение в Народното събрание. Нищо от това не се прие.
Далеч по-изненадващо (бел. ред. – или не?!?!) стана, преди да мине гласуването на Александрова и Иванов, което беше основата на одобрения от комисията текст. Александрова оттегли предложението точно преди вота. То предвиждаше също 40% избирателна активност за валидност и превръщането в закон на взетото решение, като 50% от гласувалите са казали „да”. Имаше обаче и допълнителни условия – ако плебисцитът е проведен паралелно с евроизбори, да се броят и гласовете, подадени зад граница. Ако става въпрос за едновременно провеждане на президентски избори и референдум, то референдумът става закон при 50% „да” от гласовете на първи тур, пак с условието за поне 40% участвали от имащите право на глас. Имаше предвиждане и за едновременно провеждане на плебисцит с местни избори – пак 50% „да”, но от действителните гласове от всички изборни райони в страната за общински съветници и извън страната само за референдума. Имаше предвиждане и въпросът да се връща в Народното събрание при отговор „да” на между 20 и 50% от гласувалите, при спазване на прага от поне 40% гласували с право на вот. Всичко това обаче отиде в кошчето за боклук, след като Александрова го оттегли и въпреки предложението на Янаки Стоилов от БСП поне да се приеме текстът за 40% активност, за да е валиден референдумът.
Парламентът все пак реши да се намали от 500 хиляди на 400 хиляди броят на подписите, с които ще може да се инициира задължителен национален референдум и Народното събрание няма да има право да отказва допитването или да изменя въпроса. Дава се и възможност на българските граждани, живеещи в чужбина, да гласуват на референдум.
