Ако наистина сме разбрали какво са ни казали европейските граждани с вота си, преговорите и подборът за постовете в Европейската комисия (ЕК), Европейския парламент (ЕП), Европейския съвета и Европейската централна банка (ЕЦБ), трябва да се водят пред очите на европейската общественост, а не в затворените зали с изключените GSM-и. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по време на международна конференция в клуб "Перото", посветена на фалшивите новини в контекста на европейските избори.
Йотова е категорична, че кампанията на водещите кандидати за ръководните постове в европейските институции е тотално грешна. "Залагайки на тази кампания политизираме този орган", каза тя по повод дебата за бъдещия председател на ЕК и коментира, че всички претенденти отбягваха горещите за Европа теми като Brexit и сигурността. "При променената ситуация постовете не могат да се решават само между десни и леви", категорична е Йотова.
Според нея резултатите от изборите показват, че европейските граждани не са безразлични към европейската конструкция. Търсейки обяснение за контраста между постигнатата сега изключително висока избирателна активност и рекордно ниската само преди един мандат, Йотова посочи характерното за последните 5 години противоборство между европейските партии и надигащия се национализъм в различни степени.
Големият успех на евроскептичните партии не се състоя и положителният резултат е, че проевропейските партии - европейската десница, социалдемократите, Зелените и либералния алианс (АЛДЕ) съставляват две трети от бъдещите евродепутати, отбеляза тя. Същевременно е променено статуквото – нарушена е доминация на двете основни партии, които 40 години поделят места в европейските институции – европейската десница и социалдемократите и вече тези две групи в ЕП не съставляват мнозинство. Този феномен ще се отрази на бъдещото разпределение на високите постове в европейските институции, смята Йотова. По думите ѝ тези две групи ще трябва в преговорите много да се съобразяват с другите, най-вече с либералната формация, която благодарение на успеха на Еманюел Макрон (второ място в евроизборите във Франция) увеличи дела си и ще се намесва не само в разпределението на постовете, но и в характера и влиянието на политиките. "Очаквам засилена дискусия за това как трябва да се развива Европа, какво да е съдържанието на политиките и счупване на модела, който почиваше на основата на консенсуса, но на моменти обезличаваше политиката", коментира Йотова.
"Европейските граждани заложиха на европеизацията, на националните проблеми. Младите хора в Европа гласуваха за зелените партии, но в тази група няма представители от Централна и от Източна Европа", посочи още Йотова.
Коментирайки представянето на левицата, тя повдигна въпроса кое е по-опасното - "фейк нюз" или "хейт нюз", лъжливата новина или езикът на омразата. "Левият човек и лявата идеология по света е идеология и политика на надеждата, а не на омразата", подчерта тя и препоръча автентичните партии да направят сериозен анализ.
Популистките партии, според коментара на социолога Първан Симеонов, представляват "новият начин, по който звучи консервативното в политиката – не консерватизъм, а консервативност". Вече и в Южна Европа, в Испания например има такива формации и полека те започнаха да стават част от властта, отбеляза той.
Фалшивите новини не са вирус, който идва отвън, това не е заболяване, а е база – нещо заложено, категоричен е Симеонов. "Ще подценим ситуацията, ако решим че това е външно влияние ,че са хибридни войни", добави той. По думите му фалшивите новини са обратната страна на демокрацията. "Когато всеки може да бъде медия, няма авторитет, който да каже кое е важното, кое е смислено. Всеки може да каже каквото иска и е по-важно колко лайкове получавате, а не доколко е истина", отбеляза социологът.
Според него необходимо е да имаме базисни критерии за това що е то журналистика. С фалшивите новини може би ще трябва да свикнем да се борим ежедневно, защото те няма да стихнат, смята Сименов. "Това явление се стимулира от нещо – ние отказваме да плащаме за информацията и тогава кой – някой друг, едрият бизнес, политиката ... по всичко личи, че това което наричаме "фалшиви новини" скоро ще бъде мозайка от неприятна баналност", добави той и увери: "Ще сбъркаме, ако го смятаме за моментна външна заплаха. Те си съществуват в нас".
