Това е един от най-срамните епизоди в новата българска история: прогонването на стотици хиляди български граждани в Турция. Само през трите летни месеца на 1989 една четвърт от територията на България е полуобезлюдена, пише Николай Цеков в анализ за Deutsche Welle.
Насилствената смяна на имената и последвалото прогонване на стотици хиляди български граждани в Турция подкопават допълнително и без това грохналата икономика на Народна република България (НРБ). Икономистът Румен Аврамов и историкът Михаил Груев добавят нови щрихи към равносметката на този срамен епизод в новата българска история.
78-ият рожден ден на Тодор Живков на 7 септември 1989 г. съвпада с един национален рекорд: броят на неявилите се на работа работници и служители достига 400 000 души, а загубите от спиране на мощности и от неприбрана реколта стават неизчислими. Близо половината от българските турци вече са успели да напуснат страната преди затварянето на българо-турската граница в края на август 1989 година. Голяма част от останалите очакват с нетърпение повторното ѝ отваряне, за да избягат от репресиите на режима. Запустяват цели общини, много от къщите в селата са ограбени. По полетата бродят освободени от оборите животни, реколтата в етнически смесените райони е съсипана, спират работа и много от предприятията. Над 30 000 лекари, учители, инженери и други ценни кадри с висше образование занапред ще практикуват професиите си извън България.
Как "Голямата екскурзия" ускори колапса на НРБ
Само две седмици преди свалянето на Тодор Живков, на 26 октомври 1989 г., се провежда пленум на Централния комитет на БКП. На него Живков с половин уста признава, че етническото прочистване, замислено от него и обкръжението му още в началото на 1980-те, се е провалило. Както е известно, по онова време съветският лидер Михаил Горбачов вече не подкрепя българския автократ - и Живков се оплаква, че не е получил от СССР необходимата подкрепа за репресията срещу турците и мюсюлманите. И че „социалистическата общност се разпада“. Живков казва още, че вече разполага със съвсем малко време, за да бъде довършено онова, което Пенчо Кубадински нарече „продухване“ на малцинствата в НРБ.
Икономистът Румен Аврамов твърди, че не е възможно да се направи дори приблизително остойностяване на материалните, да не говорим за моралните и другите нематериални щети, които нанасят върху икономиката и демографския баланс на страната т.нар. „Възродителен процес" и масовото бягство на хора, невиждано дотогава в българската история. Само през трите летни месеца на 1989 година една четвърт от територията на България е полуобезлюдена, а официално обявеният национален доход се стопява с около 10% спрямо предната година.
В по-малки мащаби това се случва и през 1950-1951 година, когато режимът на Вълко Червенков настоява Турция да приеме 250 000 „опасни елементи“ (по думите на Сталин). Всъщност става дума за мюсюлмани, които населяват южните граници на НРБ. „Тогава са нанесени огромни щети върху приходите от едно ключово перо на българския износ - висококачествените ориенталски тютюни, отглеждани от турците и помаците в Родопите. Но обкръжението на Живков не си прави никакви изводи от печалната история на тази и други съпътстващи беди за плановата икономика“, отбелязва Аврамов.
В монографията си за стопанските и финансовите щети от т.нар. "Възродителен процес" икономистът посочва, че до самия си залез НРБ разчита именно на тютюна като най-печелившата и конвертируема селскостопанска суровина на световните пазари. И когато държавата търпи загуби по това перо, пресъхва и един от малкото сигурни източници на конвертируема валута през най-тежката за българския комунизъм година - 1989-та.
Историкът Михаил Груев също изтъква редица аргументи за разорителния ефект от действията на българските власти срещу турскоезичното население. „Само смяната на огромен брой всевъзможни документи на близо 1 милион души с насила променени имена поглъща неизчислим финансов и административен ресурс. А по онова време НРБ и нейната планова икономика тъй или инак вече се задъхват поради несъстоятелност, некадърно управление, неконкурентоспособност и дългово бреме", обяснява Груев.
В монографията си за последствията от т.нар. „Възродителен процес" Аврамов посочва, че в началото на юли 1989 ЦК на БКП получава информация за спекулативни сделки, извършени от 61 ръководни „партийни, обществени и държавни дейци“. Тези дейци придобили автомобили по бързата процедура за хора с привилегии, след което успели да продадат тези автомобили на емигриращи български турци срещу изключително високи цени. Очевидно спекулантите са знаели, че режимът се готви да въведе забрана за частни покупко-продажби на леки автомобили, за да затрудни допълнително превоза на изселниците и техния багаж към турската граница.
През август 1989 година организаторите на репресията срещу българските турци обсъждат и действията на 158 милиционери (включително на ръководни постове), на 43 пожарникари и на 39 “отговорни другари“ от ДС, които са засечени в 240 случая на „незаконосъобразни, користни и др. действия“. Огромна част от печалбите на спекулантите с пагони отново е свързана със спекулативни продажби на автомобили за нуждите на изселващите се. Заловени са служители, които изготвяли документи с невярно съдържание и така присвоявали удръжки от заплатите на турците, напуснали работа. Други овластени спекуланти използвали фиктивни пълномощни, за да завземат или да продават недвижимо имущество, принадлежащо на заминаващите. В един клон на ДСК прибирали подкуп от 20 000 лева, за да изплатят на посочен посредник парите от влогове на бягащите към Турция. По данни на Аврамов, цената на конвертируемата валута, която изселниците масово търсели, бързо достигнала 25 лева за долар. В този пазар на черно активно се включили дори работещите в НРБ виетнамски граждани.
"И няма нито един наказан"
„Всички предложени за наказания са заемали постове до равнище общински началник или до чин полковник в репресивните служби, като самото максимално наказание е било просто уволнение. И няма нито един наказан служител от министерствата и другите централни управления“, обобщава Аврамов резултатите от последните опити на тогавашните управници да се справят със зародилите се корупция, спекула и мародерства. Икономистът говори и за бум в битовата престъпност, свързан с грабежите в изоставените къщи. Но никое от тези престъпления не може да се сравни с огромните възможности за събиране на подкупи от страна на митничарите по българо-турската граница, пише в книгата си Аврамов.
„Ако все още има бели петна в изследванията върху щетите за България вследствие на т.нар. „Възродителен процес", това е психологическата окраска и социологическата картина на нагласите след преживените страдания и унижения от страна на българските турци и помаците“ - така историкът Михаил Груев обобщава на свой ред знанието, събрано през трите десетилетия след края на един от най-срамните епизоди в новата българска история.
