"Темата не е приоритет сега" - така най-общо могат да бъдат обобщени позициите на политическите сили за очакваната нова мигрантска криза в Европа като резултат от превземането на Афганистан от талибаните. Но от реакциите до този момент се разбира, че повечето формации в 46-тото Народно събрание са против приемането на бежанци.
Въпреки че в последните седмици всички я споменават сред причините защо България трябва да има редовно правителство и че беше сред въпросите на свикания от президента Консултативен съвет по национална сигурност, партиите избягват или са лаконични каква трябва и може да бъде ролята на България, каква е готовността. Част от тях отлагат реакцията си и с обяснението, че чакат общи позиции на европейските институции, с които България да се съобрази. "Бежанската вълна" обаче със сигурност ще бъде "употребена" в предизборните кампании особено от националистическите формации след като и нови предсрочни парламентарни избори изглеждат неизбежни и може да помогне за място на някоя от тях в следващия парламент.
Междувременно служебното правителство взе решение за подкрепа и даване на убежище на до 70 афганистански граждани в отговор на призива на Европейската комисия страните да увеличат националните си квоти за настаняване на бежанци. А премиерът Стефан Янев в събота (28 август) беше на българо-турската граница и заяви, че ситуацията в момента е спокойна и е направена "необходимата организация" за реакция. Той не се ангажира с точна прогноза кога се очакват повече мигранти.
"В момента този миграционен поток, който минава през България, не е отражение от събитията в Афганистан. По мое мнение отзвукът от тях ще се усети в края на тази година и в началото на следващата", прогнозира зам.-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) Даниел Инджиев.
Повече реакции вместо позиции
След Консултативния съвет лидерите на формациите в парламента се ограничиха до общи изказвания, че "това е криза, която тепърва започва да се развива" (Христо Иванов), че "случващото се в Афганистан е изключително тревожно" (Корнелия Нинова), както и че "ситуацията в Афганистан бързо излиза извън контрол" (Бойко Борисов), без да коментират конкретни мерки за справяне с евентуалната бежанска вълна.
Пред "Дневник" единствено от "Демократична България" и "Изправи се.БГ!Ние идваме!" заявиха, че са съгласни с обявените от служебното правителство мерки за оказване на помощ на афганистански граждани. След като стана известно, че Кабул вече е във владение на талибаните, преди седмица Слави Трифонов, лидерът на най-голямата парламентарна група, написа във "Фейсбук", че се очаква 1 милион мигранти да тръгнат към Западна Европа. "Аз прекрасно разбирам, че това са страдащи хора, които искат да избягат от насилието и шериата. Но ние също ще страдаме, ако ги допуснем до нашата територия", заяви тогава Трифонов, показвайки каква е позицията на партията.
Няколко дни по-късно пред Нова телевизия председателят на комисията по външна политика и депутат от "Има такъв народ" Димитър Гърдев обяви, че бежанците, нуждаещи се от здравна и хуманитарна помощ, трябва да бъдат настанени в съществуващите и до този момент лагери в съседни на България страни. Според него единственото възможно решение за справяне с една евентуална бежанска вълна би било общоевропейско решение, в което участие да има и Турция.
Чакаме Европа
За единна Европейска стратегия за справяне с миграционния поток се обявяват и от "Демократична България", според които бежанската вълна е общ проблем и България не може да бъде оставена сама да се справя с него. "Трябва да има разпределение на силите за справяне с кризата като фронтовите страни да бъдат облекчени максимално", коментира лаконично за "Дневник" депутатът от обединението и бивш дипломат от кариерата Стефан Тафров, който е зам.-председател на парламентарната комисия по външна политика. Според него едва след появата на такава стратегия би могло да се обсъждат по-конкретни мерки.
На този етап сближаване на позициите има между БСП и "Изправи се.БГ!Ние идваме!", които въпреки обраните коментари на техни представители, все пак застават зад идеята, че България не би трябвало да приема бежанци от Афганистан. В кратък отговор на въпрос от "Дневник" лидерът на социалистите Корнелия Нинова заяви, че не бива да се подписва каквото и да е било споразумение, свързано с квоти за бежанци. Подобна теза левицата застъпваше и в 44-я парламент, когато депутатите от БСП бяха срещу Пакта за миграция на ООН, както и срещу идеята да има споразумение, което да осигури на България "пари срещу мигранти" с цел да се облекчи миграционния натиск в някои западноевропейски държави.
От "Изправи се.БГ!Ние идваме!" коментираха, че също не възприемат подхода за квотно разпределение на мигранти. Според депутатът от коалицията и член на комисията по външна политика Румен Йончев приемането на 70 до 100 афганистанци, които са работили за правителството и са съдействали и на българската държава е достатъчно за решаването на големия проблем с преследваните по политически причини.
"Да вземем хората, които имат заслуги към България и от там нататък подходът да бъде много селективен и ограничен, защото България няма икономическия потенциал да интегрира толкова много бежанци. По-скоро ние трябва да се съсредоточим върху охраната на външната европейска граница и да не се занимаваме с други мероприятия. Не е нормално да продължи този внос на хора от Централна Азия", заяви Йончев. По думите му европейските държави трябва да направят всичко възможно, за да не стигне мигрантският поток до Европа.
Каква е позицията на останалите две партии в парламента - ГЕРБ и ДПС - засега не е известно. Зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев коментира пред "Дневник", че тази тема не е обсъждана от ръководните органи на движението, тъй като "не е приоритет в момента".
Опитите на "Дневник" за разговор с представител на ГЕРБ също се оказаха неуспешни. Въпреки това партията на Бойко Борисов не веднъж е демонстрирала, че когато става дума за политически ползи, темата за бежанците веднага се връща на дневен ред, а той се представя в роля, че пази от тях и разказва за срещите си с турския президент Ердоган. В края на юли месец депутати от ГЕРБ обикаляха бежански центрове в страната, за да демонстрират че има увеличение на мигрантския поток към България, атакувайки по този начин президента Румен Радев и служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков.
Бежанската вълна и поредна предизборна кампания
Ако се стигне до нови предсрочни избори през есента, какъвто засега е най-вероятният сценарий, "заплахата" от нова бежанска вълна със сигурност би влязла в употреба от политическите сили. Такова е мнението и на политолозите Първан Симеонов и Даниел Смилов. Според тях проблемът ще бъде "яхнат" както от националистическите формации, така и от по-новите като "Има такъв народ". По думите на Даниел Смилов ГЕРБ също ще експлоатира тази тема като атака срещу служебното правителство на фона на взаимните договорки между Борисов и Ердоган в предишни подобни казуси.
Смилов се въздържа от това да прави оценки за това как би се отразила на резултата на предсрочни избори. Според него това, че политическите сили са пестеливи в коментарите си по този въпрос се дължи на факта, че имат имат по-спешни неща за решаване, както и че все още не е известно какъв ще бъде размерът на тази криза.
