Стотици държавници, депутати, председатели на Народното събрание, общественици, посланици, министри, близки и граждани си взеха последно сбогом с председателя на 38-ото Народно събрание Йордан Соколов.
Поклонението пред тленните останки на Соколов бе в зала „Св. София” на Народното събрание. Сред дошлите да се простят със Соколов бяха Петър Стоянов, Огнян Герджиков, Благовест Сендов, Екатерина Захариева, Меглена Кунева, Николай Ненчев, Даниел Митов, Ивелина Василева и още много политици, информира БГНЕС.
Йордан Соколов беше достоен председател на българския парламент, политик с принципи, с категорична позиция, която дори понякога влизаше в противоречие с интересите на негови съпартийци, заяви председателят на 36-ото Народно събрание Александър Йорданов, който също бе дошъл да се поклони пред тленните останки на Йордан Соколов.
„Той беше перфектен юрист, добър баща и съпруг с великолепни дъщери и внуци. Добър парламентарист, достоен председател на нашето Народно събрание”, заяви още Йорданов.
От президентите, единствен президентът Петър Стоянов (1997 - 2002 г.) дойде в Народното събрание за последно сбогом с Йордан Соколов. „Йордан Соколов ще остане в паметта ми, а и не само в моята, със своето достолепие, освен, че беше голям професионалист, беше много интелигентен, подготвен и фин човек, но достолепността, според мен, беше качеството, което го отличаваше от останалите участници в политиката”, каза Петър Стоянов.
Президентът Росен Плевнелиев не се появи лично, а изпрати съболезнователен адрес, в който се посочва, че Йордан Соколов беше изявен юрист, политик и държавник, със забележителен принос за утвърждаването на демократичните институции и ценности в България. „Ще го запомним преди всички с мъдростта и толерантността му, със силното му чувство за морал и отговорност в политиката. С изявената му лична позиция по важните за цялата нация въпроси. Безспорно пред поколенията ще останат заслугите на Йордан Соколов за изграждане на съвременния български парламентаризъм, високата политическа култура в обществения живот на страната”, пише още Плевнелиев.
Настоящият председател на Народното събрание Цецка Цачева произнесе траурно слово, в което заяви, че не е достатъчно само да казваме, че обичаме страната си - длъжни сме и днес да работим за изграждането и съхраняването на държавността й така, както без светлини на прожектори, без гръмки фрази, но честно, почтено, с дълбока вяра в утрешния добър ден за България, работеше Йордан Соколов. Поклон пред светлата му памет!”, заяви Цачева.
Йордан Соколов не е случайно име и човек. Всички, които сме го познавали и сме работили с него знаем какъв беше той, заяви Екатерина Михайлова. Тя отчете , че България взе най-важните решения, които очертаха европейския и евроатлантическия път, реалното законодателство, което беше прието под неговото ръководство доведе до това, че от изоставаща страна България застана на 2-ро място от страните-кандидатите за членство в ЕС и доведе до това да започнат преговорите, получихме покана да станем пълноправни членове на ЕС.
„Също така решенията, свързани с НАТО - най-непопулярните решения, които трябваше да се вземат, бяха под ръководството на Йордан Соколов. Бяха приети закони, които наистина промениха България. Той оценява на първо място Закона за държавния герб, което само по себе си говори що за човек е Йордан Соколов - държавник, поставяйки именно символите и държавността най-напред”, каза Михайлова.
Тя припомни, че по негово време беше приета рамковата Конвенция за защита на националните малцинства, споразумението с НАТО беше ратифицирано, беше отменено смъртното наказание. Той направи това да могат да влизат гражданите и да гледат заседанията на Народното събрание, да има Ден на отворените врати, да може в Клуба на Народния представил да може не само да се пие кафе, а да има и изложби. „Човек не може да направи всички тези неща, ако няма характер, ако няма принципи, воля, ако не е човек, който поставя задачи и се бори за отстояването им”, смята Екатерина Михайлова.
Тя бе категорична, че Йордан Соколов беше човек с принципи.” Може не всеки път някой да е бил съгласен с него, но той не се боеше да отстоява принципите и позициите си. Това го правеше всекидневно, до последния си момент. Беше човек с тънко чувство за хумор, държеше много на приятелите си и на първо място на семейството си”, каза още Михайлова в памет на Йордан Соколов.
От своя страна председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че Йордан Соколов е бил един достоен човек с висок морал. „Той ще остави трайна диря в парламентарната история на България. Йордан Соколов беше невероятен, блестящ юрист и винаги изразяваше мнението си и го правеше достояние на всички. Нямаше никакво задкулисие, нямаше абсолютно нищо, което да прикрива. Беше директен и много принципен човек”, добави Цветанов.
Земният път на Йордан Соколов приключи на 24 февруари 2016 г.
Той беше председател в 38-ото Народно събрание - 7.05.1997- 19.04.2001. Йордан Соколов е роден на 18 януари 1933 г. в София, България. Баща му Георги Соколов е един от най-авторитетните юристи на България, функционер на Народната партия и апелативен съдия преди 1944 г. Йордан Соколов спазва семейната традиция и завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
От 1956 до 1958 г. е секретар в Държавния арбитраж, а от 1958 г. – адвокат и член на Адвокатския съвет за седем мандата. Става член на Изпълнителния комитет на Съюза на юристите в България и председател на неговата Комисия по законодателство. Съавтор е на монографиите „Адвокатска защита“ и „Адвокатска защита в гражданския процес“ и автор на редица статии на правна тематика. В продължение на 10 години е лектор на курсове за младши адвокати. Награждаван е с Почетния знак на Съюза на юристите в България и на Адвокатската колегия.
На парламентарните избори през 1994 г. Йордан Соколов е избран за народен представител и става председател на Парламентарната група на СДС (1994-1997). През 1996 г. името му се спряга като възможна дясна кандидатура за президент, но той се оттегля в полза на Петър Стоянов. През 1997 г. отново е избран за депутат и за председател на 38-то Народно събрание (1997-2001).
Става първият след промените парламентарен шеф, който изкарва пълен четиригодишен мандат. Едновременно с това е председател на парламентарната комисия за борба с корупцията и на Комисията по въпросите на евроинтеграцията.
Заместник-председател на СДС (2000-2002). През 2000 г. е провъзгласен от Йерусалимския патриарх Диодор за Рицар на Светата гробница.
През 2001 г. отново е избран за депутат (2001-2005) и за заместник-председател на комисиите за борба с корупцията и за вътрешна сигурност и обществен ред и член на правната комисия.
През 2004 г. той е от депутатите (начело с Иван Костов), основали новата партия Демократи за силна България, в която е избран за председател на Вътрешнопартийния арбитраж. През 2005 г. се отказва от участие в парламентарни избори и се завръща към адвокатската професия, а през 2011 г. се оттегля от поста и напуска партията като протест срещу общи парламентарни действия с БСП.
