Трябва да има оздравяване на обществения живот и именно затова взех решение, по примера на цар Борис III и деветнадесетомайците, да направим едно политическо движение, условно наречено Българско прагматично движение, което да предлага и решения, и изпълнители. Това заяви в интервю за Агенция „Фокус“ историкът проф. Божидар Димитров, правейки обзор за 2017 г.
„Изпълнителите ще бъдат в същата категория, които са били в периода 1935-1943 г. – учени от БАН и висшите учебни заведения. Тези „професорски“ правителства, които царят е правил, са не само от хора, които разбират от своята материя, но и са се показали като добри мениджъри. Потенциалът на тези хора все още не е използван през 30-те години на Преход. Само една шепа хора измежду депутатите и министрите са с научни звания. Тези хора, които бяха игнорирани от политиката, могат да свършват същата работа, каквато бе свършена в онзи златен за България период – 1935-1943 г. Независимо от войната, никога България не е бележела такъв ръст и такова подобрение на параметрите във всяка една област на живота“, аргументира се проф. Димитров.
„Как смятаме да реализираме нещата? Като политическо движение първо ще видим дали ще ни повярва българският избирател, дали ще повярва на своя научен елит. Ако повярва, ще направим така, както се прави при демокрацията – ще участваме на избори“, разясни още той.
По думите му целта няма да бъде преследване на партии за минали престъпления. „Това е излишно. Ние ще бъдем политическо движение, което ще гледа напред, а не назад. Няма да търсим кой какво приватизирал и т. н. Халал да ѝ е „Техноимпекс“ на Корнелия Нинова“, заяви историкът. Той поясни към какви резултати ще стреми бъдещото движение. „То няма да бъде нито ляво, нито дясно. Това трябва да се знае. Ще предлага и реализира решения, които водят до две неща с главно „В“ – Възход и Величие на България. Това е нашата цел. Затова няма да се интересуваме дали едно решение е ляво или дясно“, поясни проф. Димитров.
„Когато бях общински съветник, аз бях този, който предложи да се разшири Южната дъга на „Околовръстен път“. Тя беше само с две ленти и аз, пренасяйки едно златно съкровище от Пловдив до София, до „Околовръстен път“ стигнах за 40 мин., а от там, 20-тина километра до музея, се придвижвахме около 45 минути. Когато общинските съветници се скараха дали решението да се разшири „Околовръстен път“ е ляво или дясно, аз станах и казах, че шосето не е нито ляво, нито дясно, а е просто тясно. Сега хубаво ли е шосето? Хубаво е. Ляво ли е или дясно? Не, просто е широко. Такива ще бъдат и нашите решения“ разказа още той.
Във външната политика България отбеляза много успехи и аз искам да изведа на преден план най-големия. Този, за който съм бленувал десетилетия наред – началото на разгрома на онази измислена и антибългарска идеология, наречена македонизъм, отбеляза професорът.
„С подписването на договора с Македония, който предстои да бъде ратифициран, македонизмът ще приключи след няколко години и на Балканите ще се появи Втора българска държава. 1,5 млн. души ще се върнат към българската си същност. Има много нации, които имат две държави и България ще се нареди в техния списък“, посочи проф. Димитров. Според него през изминаващата вече 2017 г. не е имало събитие, което да „разтресе държавата“. „Имаше само скандали, както ги наричат журналистите, но това не са никакви скандали от гледна точка на съдържанието им. Не може да бъдат скандал препирните дали втора или трета е братовчедката на Делян Добрев в Хасковската община. Това не е сериозно и в сериозни държавни такива неща не се дебатират, но то отне много време. Дали този е такъв, а онзи – онакъв, пълни глупости. Мисля, че нарочно се измислят подобни неща, за да има с какво да бъде занимавана публиката“, смята историкът.
„Вотът на недоверие – същото. Правят го само, за да маркират някаква активност. Почетният председател на една от партиите им каза да не се занимават с глупости, тъй като не са готови. Каза им: „Представете си какво ще стане, ако мине. Може ли да управлявате? Естествено – не. Няма с какво и с кого“, допълни още той.
