Антична история, кирилица, домати и дълги плажове - чуждите медии не пестят комплименти към България в навечерието на нейното европредседателство. Само че темата за корупцията у нас също не е пренебрегната - при това вниманието към проблема е много сериозно.
В кореспонденция от София, AFP пише: "България иска да бъде посредник между западните и източните страни-членки на ЕС и да подобри отношенията с Турция, ключов съюзник за справянето с настоящата мигрантска криза. (…) През своето председателство България освен това се надява да пооправи имиджа си като най-бедната и най-корумпираната страна в Евросъюза." В кореспонденцията се казва още, че – за разлика от Вишеградската четворка – България не се противопоставя на плана за разпределяне на бежанците. Чуждестранен дипломат, пожелал анонимност, казва пред AFP, че България е една от малкото бивши комунистически страни в ЕС, която е благодарна на Евросъюза. "Тя не създава проблеми, включително и по мигрантската политика", добавя дипломатът.
В същия дух е заглавието на обширна кореспонденция, публикувана в "Цайт онлайн": „Корумпирана, но не създава трудности". Ето няколко цитата и от тази публикация:
"За шест месеца България ще се премести от периферията в самия център на вниманието. Единайсет години след приемането ѝ в ЕС, на 1 януари 2018 година страната за пръв път поема европредседателството. С нервно напрежение най-бедната държава в кризисния съюз на благоденствието в Европа очаква тази премиера. Не само дясноцентристкото-националистическо правителство в София, но и много граждани на балканската държава се надяват, че председателството ще подобри имиджа им на европейски бедняци. (…) България не се е противопоставяла срещу големите и определящи държави в ЕС. Откакто беше приета преди 11 години, страната полага усилия за хармонични отношения с Брюксел и най-вече с Берлин. (…) Много българи смятат, че по-богатите държави в ЕС понякога се отнасят към тях като мащеха. Така например страната още не е влязла в мечтаното Шенгенско пространство, но успя с помощта на "Фронтекс" да затвори външната граница на ЕС. Макар че е изпълнила техническите изисквания и че Брюксел също се застъпва за приемането ѝ в Шенген, особено Холандия, но също и Германия все още имат резерви към българското членство: западните партньори се боят, че външната граница може "да омекне" най-вече заради печално известната корупция на българските гранични служители. Но тази резервираност подсилва най-вече онези кръгове в България, които ратуват за проруски курс. Сред тях са различни популисти, но също така и социалистите. Все пак никой не поставя сериозно под въпрос членството на страната в ЕС и в НАТО. Прекалено очевидно е, че без тези два съюза страната щеше да е по-зле. Ето защо България охотно играе ролята благонадежден балкански партньор, който не създава трудности."
В обширната статия в „Ди Цайт" става дума и за нежеланието на българите да приемат мигранти, за националистите и за "ловците на бежанци" по границата. Към края на материала, авторът Томас Розер пише: "На страната най-много ѝ вреди корупцията и слабостта на правовата държава. Според проучване на Европейския парламент от 2016 година, корупцията струва на България годишно почти 15% от социалния ѝ продукт. Могъществото на олигарсите и бизнес-интересите здраво държат политиката и правосъдието в ръцете си. Докато в съседна Румъния политиците-нарушители като на конвейер се изправят пред съда, в България корумпираните държавни служители все още почти няма от какво да се боят."
Дори църковна медия обръща внимание на корупционния ни проблем. Пред Католическата осведомителна агенция KNA, йезуитският отец Маркус Инама, който участва в благотворителни кампании за социално онеправдани деца в България и Молдова, казва следното: "България би могла да е богата страна, но в битката за преразпределение корупцията създава огромен проблем. Обогатяват се само малцина, докато мнозина изпадат на дъното. (…) Всеки трябва сам да се грижи за себе си. И почти никой не поглежда към онези в покрайнините, които не смогват. Все още твърде много хора отиват под валяка. Дори цели групи – например ромите – които са принудени да се борят за голото оцеляване и нямат никакъв шанс, ако не получат помощ отвън. (…) Предразсъдъците към ромите сред населението понякога достигат до пълна нелепост. Например когато все повтарят, че ромите получавали толкова социални помощи, та не оставало нищо за другите – което определено не е вярно. Но хората винаги си търсят изкупителна жертва. Между другото, същото се случва и сред самите роми, които масово ругаят бежанците, понеже уж получавали много пари, добри жилища и по-качествено здравеопазване от тях самите. А в България почти няма бежанци. Но доколкото ги има, те гледат бързо-бързо да се измъкнат от там."
"Пет неща, които трябва да знаете за България" – така е озаглавена статия на агенция ДПА, която препечатва и "Ханделсблат". Може да се каже, че от този материал лъха предимно оптимизъм. Сред петте изброени неща са включени: античната българска история, актуалните предизвикателства пред страната, проевропейската нагласа на българите и правителството им, кирилицата, плюс "Домати и дълги плажове". По отношение на номер пет, виждаме следното: "Чуждестранни дипломати и предприемачи бленуват за месестите български домати "биволско сърце". Шопската салата от вкусни домати, краставици, червен лук и чушки с настъргано отгоре овче сирене и магданоз се радва на голяма популярност сред хората, които карат отпуската си в България. Милиони европейци се радват на дългите плажове със ситен пясък по българското черноморско крайбрежие."
Източник: Deutsche Welle
