Народното събрание прие днес (31 януари 2022 година) Националната стратегия за младежта 2021-2030 г. Макар да бе внесен още на 6 декември миналата година от Министерски съвет, проектът беше задвижен от депутатите едва днес - в последните часове на 48-ото Народно събрание.
Решението беше взето със 130 гласа "за", 25 депутати бяха "против", а един се въздържа.
Стратегията извежда две основни области на действия - създаване на среда за социализация и развитие в свободното време на младите хора и подобряване на капацитета на младежките организации и организации, които работят с и за млади хора.
Тя има отношение към приоритетните области образование и умения, интелигентна индустрия, цифрова свързаност, местно развитие, социално включване, здраве и спорт, културно многообразие и достъп до култура.
По време на дебатите от "Възраждане" предложиха стратегията да не бъде приемана прибързано, а да се даде възможност да се отстранят недостатъците ѝ. От други политически сили обаче отбелязаха, че стратегията е закъсняла с две години, а тя е основен стратегически инструмент за планиране на политиките в сферата на младежта с 10-годишен хоризонт. Още: "За младите ли? Ако остане време": Депутатите отлагат до последно приемането на стратегията за младежта
"Ще подкрепим стратегията, въпреки забележките към документа, и ще очакваме нейното скорошно актуализиране", каза бившият министър на младежта и спорта Красен Кралев от ГЕРБ.
"Въпреки несъвършенствата ѝ, смятаме, че е наложително да приемем тази стратегия, защото в противен случай националните програми за младежта не могат да бъдат изпълнявани", допълни той.
Коста Стоянов от "Възраждане" посочи, че два или три месеца не са фатални, а ще са напълно достатъчни ресорното министерство да подобри текстовете и да бъде предложена една добра стратегия още в началните дни на 49-ото Народно събрание. Социалистът Иван Ченчев обаче му отговори, че няма гаранция, че стратегията ще бъде внесена веднага след началото на новия парламент.
