Истината за престъпленията на тоталитарните режими трябва да се помни, осмисля, да се предава обективно на следващите поколения. Трябва не само да поддържаме спомена жив, но и да осмислим опита си. Трябва институциите, образованието и възпитанието на младите да ни гарантират, че тоталитарните практики и тоталитарната култура са недопустими в днешна и утрешна България.
Това заяви Росен Плевнелиев по време на дискусията „Уроците на миналото. Паметта за комунизма. Осмислянето на тоталитарните режими“, която се проведе в Централния военен клуб в столицата. Участие във форума взе и федералният президент на Германия Йоахим Гаук, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Президентът посочи, че България се забави в разкриването на истината за тоталитарния режим. „За съжаление, в България бе направен опит истината за тоталитарния режим да бъде удобно подменена.
Година след година все по-ясно си даваме сметка, че за разлика от много други европейски народи, ние се забавихме в разкриването на истината. За съжаление много български политици се посветиха на замитането и подмяната на историческата истина. Опитите на български политици и общественици младите да бъдат лишени от памет за комунизма, продължават и до днес“, каза държавният глава.
Президентът Плевнелиев определи като една от големите заблуди, насаждани систематично в обществото, тезата, че комунистическият режим е приветстван и посрещан с желание и одобрение от българското общество след събитията от 9 септември 1944 г.
„Архивните документи сочат друго – българският народ открито се противопоставя на масовите репресии веднага след 09.09.1944 г., както и на налагането на комунистическа тоталитарна система по съветски образец. Нека си спомним за българските горянски чети – първите се сформират още през пролетта на 1945 г. Реално това е първият автентичен народен бунт в страните от Източна Европа срещу комунистическия тоталитарен режим“, посочи държавният глава, според когото темата за Горянското движение в България е една от най-премълчаваните.
„Дори когато се гарантира достъп до документите на репресивната комунистическа държава, все още сме длъжници на нашите деца, все още в техните учебници истината за комунистическия режим е схематично представена, със сух и формален език, без факти, без разкази, снимки и филми, които често казват повече от думите“, подчерта още президентът Росен Плевнелиев, който отново призова за изучаване на тоталитарните режими през ХХ век в учебниците по история.
„Държавните институции трябва да отговорят на очакванията на гражданското общество. Заедно с дебата за изучаване и осмисляне на комунистическото минало, не по-малко важен е и дебатът за изучаване на началото на българския преход. Защото много от рецидивите на комунистическото минало влияят и сега на икономическия, обществения и медиен живот“, каза президентът Плевнелиев. Държавният глава припомни, че това беше една от целите на инициативата „25 години свободна България“, по повод годишнината от падането на комунистическия режим.
Президентът Росен Плевнелиев апелира също така да бъде ускорена инициативата за създаването на музей „Българският XX век“, който по един достоен начин да завърши дебата за най-новата ни история. „Българският ХХ век системно се пренебрегва от институциите, произвеждащи наука, както и от тези, които създават памет и идентичност, а общественият дебатът по горещите му теми все още не се е състоял“, посочи държавният глава и предупреди, че премълчаното и неизказаното и липсата на обществен разговор и дебат възпроизвеждат незнание.
„Музеят „Българският ХХ век“ трябва да се превърне и в повод, и в място за дискусия, защото за първи път той ще постави трудни и все още горещи теми като спасяването на евреите, тоталитаризма, „възродителния процес“, всяка една от които продължават удобно да се „изпускат” от учебните планове“, посочи държавният глава.
Росен Плевнелиев беше категоричен, че битката за истината трябва да се води – с нови учебници, с нови музеи и с отдаване на почит на жертвите на терора. „Това е единственият път към България на демокрацията, на правата на човека, на свободата, на безкомпромисната истина, на правото на достоен живот“, заяви още президентът пред участниците в дискусията.
Президентът на ФРГ Йоаким Гаук обобщи германския опит при разкриването на истината за тоталитарния режим след Втората световна война в бившата Германска демократична република. По думите на федералния президент, и днес много нации не желаят да признаят част от своето минало, а след 1990 г. в източната част не Германия не е била постигната пълна декомунизация. „От особено значение е да се поддържа интересът и да се насърчи желанието за разкриване на истината за тоталитарното минало на тези, които не са участвали в репресиите“, подчерта президентът Гаук.
„Във всички посткомунистически общества трябва да мине дълго време, за да бъде осмислено това минало. Първо трябва да отдадем уважение и почит на жертвите, да се променят учебниците и начинът на мислене. Задача на държавата е да говори за тази диктатура и за това минало. В това отношение България е на прав път“, заяви още президентът Йоахим Гаук.
