Според бившия депутат от Реформаторския блок - сега член на обединението "Демократична България", Петър Славов президентът Румен Радев е трябвало да наложи вето и на спорния закон за горивата. Освен това в мотивите си за вето на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е пропуснал няколко текста.
Законът за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, бе приет окончателно в средата на юли. Депутатите записаха, че промените ще влязат в сила 6 месеца по-късно. Законопроектът предизвика протести на дребните търговци на горива, които смятат, че измененията са в полза на най-големите в бранша. Асоциацията на индустриалния капитал и "Демократична България" поискаха държавният глава да наложи вето на закона, но това не се случи.
"Смущаващо е това мълчание, което видяхме от президентската институция. Имаше абсолютно всички основания да бъде наложено подобно вето. Ние го поискахме от "Демократична България", а и колко протести имаше За него гласуваха не само ГЕРБ, а и БСП. Вижда се, че истинска опозиция в това НС няма, и за съжаление там, като че ли президентът мълчи. Моето впечатление е, че по такива законодателни актове той предпочита да не взема отношение и да не си упражнява конституционните правомощия да налага вето", коментира Славов пред БНР.
Вчера Румен Радев наложи вето на 16 текста в АПК. Мащабните промени в административното правосъдие бяха приети от парламента в последната седмица преди лятната ваканция.
За това вето Славов каза, че в мотивите си президентът не е засегнал някои от проблемите. Той даде пример с призоваването или т.нар. "електронно съобщаване".
"Смущаващо е и още нещо - че някои от съществените изменения по него бяха направени буквално на тъмно и след изтичане на сроковете за правене на предложения за промени. Аз се надявам да прочетат - управляващите и депутатите, внимателно тези мотиви, които е развил президентът. Ние от "Демократична България" до голяма степен посочихме същите проблеми, може би преди седмица, даже, бих казал, че има неща, които президентът е пропуснал. За съжаление той не е засегнал проблема с призоваването и връчването на съобщенията по т.нар. "електронен път". Там също има доста притеснителни неща, особено по начина, по който човекът ще се счита уведомен при изпращането на електронно съобщение до него. В един от вариантите, който се коментираше, имаше за съжаление и такива предложения - човек да се счита уведомен, когато е изпратено електронното съобщение, не когато го е получил, не когато има доказателство, че е прочетено, а когато е изпратено и от тогава започват да текат сроковете за обжалване. Това би могло да бъде много сериозен проблем и човек да пропусне да си защити правата, тъй като е изтекъл срокът за обжалване на един акт, за който той дори не е разбрал, че му е изпратен и се счита връчен", заяви Славов.
