В политиката влизат хора без личността реализация. Познавам изключения, но те са много малко. Голямата част от хората в политиката са нереализирани в живота и това е единственият начин те да си придадат значение, а и да изкарат някой лев. Това заяви в интервю за БГНЕС дългогодишният радиожурналист Петър Пунчев.
„Ниска образованост, ниско ниво на семейно възпитание и много беглия допир до модерния свят, модерната култура и модерния начин на общуване. Много хора няма да се припознаят и ще си кажат: той не говори за мен. Истината е, че аз говоря за всички тях – като започнем от президента, премиера, минем през всички лидери на партии, през хората от втората и третата редица на тези най-познати политически движения. Нивото е много ниско“, смята той за българската политическа класа, както и за абсолютната нетърпимост, която показват един към друг отделните лидери.
Според него страната ни няма истински изграден политически елит, тъй като мнозинството от партиите не се отнасят сериозно към създаването на нови кадри. Имаме една-единствена партия, която прави изключение и се отнася сериозно към създаването на нови кадри в политиката, към тяхното формиране и обучаване. Тази партия, за съжаление, е известна като етническата партия на България. Другите партии се отнасят любителски към този въпрос“, каза още журналистът и допълни: „От тази гледна точка няма какво да се чудим, че едната партия е по-добре позиционирана както в икономиката, така и във възловите политически структури, отколкото другите партии, които се джафкат по един невъзпитан и примитивен начин“.
Въпреки това обаче, прекарвайки последните 8-9 години в Дюселдорф, Германия, Петър Пунчев наблюдава отвън как държавата ни се развива – бавно, но в положителна насока.
„България стои добре. Знам, че много хора ще се изненадат. Ще има всякакви упреци, съмнения и вероятно насмешка, но истината е, че в сравнение със света като такъв, в сравнени с Европа като такава и с някои съседи на Балканите, България стои добре. Има много неща обаче, които са на ръба на критичното. Аз например смятам, че огромен и все по-задълбочаващ се е проблемът с кадрите, на всяко ниво и в почти всяка област на икономиката на страната. Проблемът с образованието също е изключително сериозен. Здравеопазването в по-малка степен, защото тежкото изпитание COVID-19 показа, че въпреки всички недостатъци, системата е жива. Ако наслагаме всички неща на масата и трябва да дадем обща оценка, смятам, че на фона на всеобщата криза, България стои прилично“, посочи още известният радиожурналист.
Според него страната ни се намира във важен момент от своето развитие.
„България е на кръстопът – икономически, морален, геополитически. Следващите месеци или година-две-три ще се предопредели накъде България ще поеме за следващите десет или петнадесет години. Моята искрена надежда е тя да продължава да се развива по този не особено лек и безпроблемен път на европейското сътрудничество, на сътрудничеството със западните демокрации, на доброто съседство с „трудни“ държави като Турция, както и с Русия на една и две ръце разстояние. Ако всичко това се сбъдне, ако успеем да преминем през една или две изборни кампании, които, според мен, предстоят през малък интервал от време, ни чакат по-добри времена. Ако не успеем и се подадем на временни внушения – било от други държави, било от наши си необмислени действия, можем да направим големи бели. Аз се надявам на първото“, коментира Петър Пунчев.
Неочаквано за журналист, който има дълъг стаж в обществени и частни медии, той не следи в детайли настоящата предизборна кампания.
„Отнасям се подигравателно към плакатите, снимките, билбордовете и тук-там доловените внушения в рамките на новините. Не гледам сблъсъците на отделните представители на партии и това много ми помага, защото имам свой възглед за България, за всяка една от партиите, за нашите махленски мащаби и за всеки един политик на сцената. Те не могат нито да ме изненадат, нито да ме убедят в нещо друго от това, което аз вече знам и мисля за тях. Изпитвам дълбоко неудовлетворение от нивото на политическата класа, почти без изключения. Аз съм човек прагматичен и смятам, че трябва да работим с материала такъв, какъвто е. Хубави или лоши, в голямата си част тези политици ще останат на сцената. Възприемам ги като пешки, които ние трябва да подредим на дъската така, че да допринесат максимално или минимално да навредят на страната. Разбира се, това е непосилно, само една идеализирана картина и мечта, която не е по силите ни, но изборите са съдбовни за перспективите през следващите години. Патовото разположение на фигурите ме кара да бъда скептично настроен и да се надявам на приятна изненада“, разказа още Пунчев.
За медийната среда в България мнението му не е много по-различно: „Което казахме за политиците, до известна степен се отнася и до медиите. При толкова много медии не се очаква, че нивото на кадрите е много високо. За съжаление огромни пробиви има дори и в обществените медии. Когато проблемът с кадрите е сериозен, когато много от тях загубиха ясната си собственическа структура, лице и яснота около това кой държи определена медия, не можем да очакваме много“.
Той е категоричен в едно – влошаването на медийната среда е дело на самата медийна среда. „Нейното пропадане и нейното спасение си е нейно дело, ако тя не го направи, няма кой. Много по-малък е факторът политически натиск, било от управляващата партия, било от други ядра на централно и местно ниво. Важно е кой притежава, управлява, ръководи, възпитава и осъществява медийната дейност“, счита той.
Като човек на думите и словото, Петър Пунчев пише и две книги. В последната, озаглавена „Вие сте тук“, любовта му към радиото е изместена от житейските преживявания и срещи със световни знаменитости. В нея авторът описва срещи и преживявания от пътуванията си в над 80 страни, разказва историята на своя род, както и споделя с читателите за страстта си към фотографията и карикатурата.
