Георги Първанов искаше да влезе в ролята на изключен от БСП, за да може да бъде героизиран. Този негов ход беше разгадан от ръководството на партията.
Преди всичко заслужава внимание смяната на политическия дизайн на движението, създадено от Георги Първанов. АБВ беше обявена като формация, която "няма да бъде нито партийна, нито антипартийна", ще бъде "лаборатория на идеи" и "коалиция на духа", ще участва в решаването на важен обществен въпрос за всички партии - подготовката на властовия елит. Сега виждаме що за дух е излязъл от президентската бутилка. Дизайнът се сменя и оголва борба за власт. От подготовката за власт на хора от различни партии се минава към борба за власт със собствена листа. Това означава ясно разграничение от БСП. И политическо, и организационно. Според партийния устав онзи, който се кандидатира от името на други политически партии и организации или като независим кандидат, с това прекратява членството си в партията.
Сталин, Троцки и врагът с партиен билет
Намекът, който беше направен от Първанов, че негово изключване от партията е едва ли не проява на сталинизъм, е дълбоко некоректен. Може ли някой да посочи една-единствена демократична политическа партия, на която е възможно да бъдеш и редовен член, и електорален конкурент едновременно. В коя страна има такава партия? Партиите са организации, които в крайна сметка се създават за да могат чрез властта да решават проблемите на обществото. Това е смисълът на партийните формации изобщо. Разкрачената позиция, и в партията, и срещу нея е нов български принос след изобретението на ГЕРБ – и в пленарната зала, и вън от нея.
Първанов остави впечатлението, че иска да влезе в ролята на изключен, за да бъде героизиран, но този "маньовър" беше разгадан. Споменаването на Сталин може да се тълкува като желание да бъде набеден и репресиран като нов Троцки. Разликата е в това, че не е съавтор на революция и създател на Червената армия. Предприема един хазартен ход.
За обновлението на лявото
От АБВ трудно може да се очаква, че ще се стигне до пречистено социалистическо Я. С крачката, която направи Първанов, пътят на обновяването на левицата се очертава чрез ново създаване на нова лява партия. Да си спомним: "Алтернативна" беше още АСП. Досегашните опити не бяха успешни, въпреки качествата на инициаторите. Що се отнася до самата БСП развитието ще покаже, но мисля, че след действията на бившия президент неговата позиция и влияние ще бъдат доста различни. Той заяви, че досега винаги е бил против това да се тревожи партията, и намира, че сега е моментът да я разтревожи. Съгласно политическата логика има момент, когато партията трябва да се разтревожи – тогава, когато се подготвя за бъдеща политическа битка. В момента, в който започва тази битка, когато се излиза на позициите, от които ще се води тази битка, да се заемат алтернативни позиции и да "тревожиш партията", даже и без да се използва военната терминология е съвършено очевидно, че става за сметка на самата левица.
Това на практика ще доведе до откъсването на няколко хиляди гласа в полза на АБВ. Те няма да бъдат достатъчни за влизане в Европейския парламент. Но даже и да се стигне до там, ще бъде с цената електорални загуби на БСП, които могат да се окажат съществени за вътрешния политически баланс. От дясно даже вече предричат падане на правителството.
Кого обслужва АБВ
Със сигурност проектът АБВ работи за собствената амбиция на бившия президент. Разбира се има достатъчно поводи, за да се отправят критики към ръководството на БСП. Тези критики обаче са поднесени по начин, който е хипертрофиран, преувеличен и претенциозен. Да вземем партийната зависимост. За кого не е ясно, че това е обща картина на българските политически партии. Например партията, благодарение на която Първанов получи втория мандат, стана известна с обръчите от фирми. А да не би ГЕРБ да е цялата в бяло. Тук става дума за проблеми на целия български преход и на сегашното състояние на обществото. Един държавник би могъл да тръгне от общата ситуация. Предложеното преформулиране има стойност на политическа атака срещу ръководството на партията, която може да завърши най-вече със загуба на определен брой гласове от страна на БСП. И с неуспех за самия Първанов.
Историческият опит
Има български политически опит, който е уникален. В началото на прехода в БСП имаше "фракция" АСО. Тя излезе със самостоятелна листа срещу собствената партия БСП в един също изключително важен момент - когато се правеха изборите за VІІ Велико народно събрание /1990 г./. Пропагандата на тази фракция беше концентрирана срещу БСП. Това е фактът. Междувременно АСО се разцепи и се появи още една алтернативна листа - под името на АСП. По-късно АСП влезе в "синия" кабинет на Филип Димитров /1991-1992/. АСО, водена от професор Калчев, известно време също гравитираше около СДС. Партията на българските социалисти се опитваше да излезе от стандартите на демократичния централизъм. Да се разбие нетърпимостта към другото мнение в партията. От партията не бяха изключвани хора, дори най-резките й критици. Дори Радой Ралин, който призова по телевизията за радикални действия срещу властта, също не беше изключен. Точно обратното политици и членове бяха изключвани от други партии. Отблъскването от демократични централизъм помогна на БСП да въведе стандарти на политическо поведение, които правят възможни и днешната ситуация с акцията на Първанов.
Президентът Първанов припомни, че ако в първото действие пушката е на стената, в третото трябва да гръмне. Забрави да определи каква е пиесата. От някои участници и симпатизанти в ляво ще бъде възприемана като трагедия, за зрители и съучастници в дясно – като приятна комедия, а в действителност има достатъчно белези на фарс.
------------
Професор Петър-Емил Митев, социолог и политолог. Преподавател в СУ "Свети Климент Охридски".
