Вежди Рашидов незабавно да подаде оставка от Комисията по култура и медии. Петиция с това искане, инициирана от проф. дфн Георги Каприев, бе внесена днес в парламента.
Конкретният повод за подписката е текстът на Рашидов "За чистотата на духа и търговията с медийни услуги", публикуван в края на юни във в. “Труд” - “образец на цинизъм, невежество, бруталност и нецивилизованост” по думите на проф. Каприев. В този текст се съдържат такива екстремни твърдения, че дори близкият до главния мултак Христо Мутафчиев не намери думи, с които да го защити, предава в.Сега.
Инициаторите на петицията искат оставката "не заради неговите просташки охулвания на високата българска култура - при него с това сме свикнали от десетилетия. Не и заради собственото му арогантно поведение във всяко едно отношение.
А заради последната му публикация във вестник „Труд“, където той по един наистина съвършено нетърпим и неприемлив начин си позволява да разделя българската култура на „добра“ и „лоша“, като представителите на „лошата“ са посочени с лични имена, по институции и по съсловни групи. С други думи, предлага ни се някакво разделение по вкуса на г-н председателя на Комисията за култура и медии, където едната част е дамгосана, омърсена и се предлага за отстраняване от културния живот на страната. За сметка, разбира се, на тази, която му харесва", коментира Георги Каприев пред "Дойче веле".
Пълната несъвместимост на настоящия председател на Комисията по култура и медии с културата и очевидното му неразбиране на ролята на медиите, особено обществените, са проличавали многократно през годините, откакто Рашидов се зае да „оправя“ българската култура. Като започнем от неграмотния му начин на изразяване, минем през липсата на основни познания за българската и световна култура (Гена Димитрова е жива, Вазов е от Карлово, Достоевски е композитор - всичко това са все негови изявления) и свършим с обидите и заплахите, които редовно е отправял към артисти и журналисти.
Не бива да се пропуска и създаването на музея без концепция „Квадрат 500“ и измислянето на несъществуващото никъде по света „социалистическо изкуство“ (заради което София остана без музей на тоталитаризма). Към това следва да добавим и щетите, които Рашидов нанесе на българската култура, като унищожи автентични археологически останки, за да експонира в откритата зона до бул. „Мария Луиза" “по-ефектни за туристите“ имитации, както и ролята му в появата на още десетки подобни бутафорни “старини”, с аргумента, че „малко бутафория ще допринесе много за туризма“.
Петицията бе инициирана на 9 юли и до следобеда на 16 юли 2020 г. е била подкрепена от над 1300 граждани, сред които много уважавани имена от българската култура, журналисти, учители.
Съвпадението с исканите от протестиращите на улицата оставки на правителството и главния прокурор е по-скоро случайно. В случая с Вежди Рашидов, когато и да му беше поискана оставката, все щеше да е късно. Впрочем тя е искана многократно, но благодарение на благоволението на Бойко Борисов, той стана човекът, изкарал най-дълго време на поста министър на културата в най-новата ни история. А след го напусна, бе курдисан начело на Комисията по култура и медии - също тъй неподходящ за него пост, от чиято висота вече може да вреди не само на културата, но и на медиите. Отново по думи на проф. Каприев, политическото дълголетие на Рашидов се дължи на външнополитическите му контакти с Турция.
