"Благодарение на консервативната политика на правителството, заради която бяхме критикувани от мнозина, и на съвместната ни работа с бизнеса днес отчитаме успешна година, икономически растеж, който много хора не очакваха, и безработица под средните нива". Това коментира на среща на Българския икономически форум днес министърът на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова.
Има политически турбуленции, но не трябва да позволяваме те да оказват влияние. Завършваме годината с излишък, който ще служи и като буфер. Част от тези средства бяха предоставени вчера за инвестиции. Без значение какво е следващото управление, те трябва да продължат, за да бъдат устойчиви.
Тя представи основните възможности за бизнеса чрез програмите, по които работи министерството и подчерта, че благодарение на добрата съвместна работа с местните власти Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. е приключила успешно с много резултатни инвестиции в градска среда, пътища, инфраструктура, училища, театри, съобщиха от МРРБ.
През настоящия период по програма „Региони в растеж“ с общо 3 млрд. лв. чрез по-специфични мерки ще бъдат подкрепени по-големите градове като двигатели на растежа и по-малки градове в сферата на енергийната ефективност, посочи Павлова. Тя напомни, че вече са утвърдени всички инвестиционни програми на 39-те най-големи общини в страната и е ясно за какво ще бъдат инвестирани предвидените за тях 1,5 млрд. лв.
Регионалният министър в оставка запозна участниците в срещата с възможностите за участие на бизнеса в програмата, което е възможно чрез използването на т. нар. финансови инструменти. В резултат на успешния опит през предишния програмен период сега започваме с 300 млн. лв., които очакваме да бъда удвоени или дори утроени, като управлението на фонд мениджъра е първата възможност за участие на бизнеса тук, посочи Павлова. В начално на следващата година предстои да се обяви процедура за фонд мениджър – банкови или финансови институции, които да го управляват, като се планира да бъдат създадени три фонда – за София, за Северна и за Южна България, които ще бъдат за градско развитие и за подкрепа на туризма. Благодарение на безвъзмездния ресурс, който се предоставя като стартов капитал от Оперативна програма „Региони в растеж“ кредитирането става нисколихвено и за по-дълъг период, с възможности за почти минимално обезпечение, като има и социален ефект, допълни тя.
Регионалният министър коментира още, че пътищата се финансират чрез четири източника на средства – оперативните програми „Региони в растеж“ и „Транспорт и транспортна инфраструктура“, от бюджета и чрез заеми. Наличният ресурс в ОПРР 2014 – 2020 е 380 млн. лв., като половината вече са договорени и са избрани изпълнителите за пътните отсечки – основно в Северна и Северозападна България, които ще се рехабилитират, посочи тя.
За АМ „Струма“ има налични 1,2 млрд. лв. европейски средства и ако не се възползваме от тях, ще бъдат загубени безвъзвратно, подчерта министърът. Тя съобщи, че е избран изпълнител за участъка между Благоевград и Крупник, а до седмици предстои избор на строител на тунел „Железница“, като се очаква трасето да бъде завършено през 2018 г. Тече усилена работа и по участъка Сандански – Кресна, който според темпа на работа в момента може да бъде готов и по-рано от предвидения по договор срок, информира Павлова. За последните 20 км, които остават – през Кресненското дефиле, е намерен вариант, според който движението в посока Благоевград – Кулата ще се запази по съществуващото трасе като се предвидят специални екологични решения за опазване на животните, а в обратната посока то ще се осъществява чрез т. нар. източен обход, като се предвижда да бъдат изградени пет тунела и пет големи виадукта
След 2020 г. инвестициите в базисна инфраструктура ще бъдат основно чрез финансов инженеринг, а пътната инфраструктура ще се финансира от държавния бюджет или чрез заеми. Затова предложихме промяна за таксуване преминаването по републиканските пътища в страната и стартирахме процедура за въвеждане на тол – система. Надявам се след като приключат обжалванията, през следващата година да се избере изпълнител и от 2018 г. тя да може да заработи, защото през първата година очакваме приходи от поне половин милиард лв., а след това те могат да достигнат до 1 млрд. лв. годишно. По този начин ще могат да се рехабилитират всички участъци в лошо състояние и да се осигурят необходимите средства за доизграждането на АМ „Хемус“ и другите приоритетни трасето, заяви регионалният министър. Тя съобщи, че до дни се очаква избора на изпълнител за участъка от Ябланица до Боаза на северната магистрала, а до седмици и за втория – от Белокопитово в посока Шумен.
След години прекъсване започна изграждането на новия язовири за питейна вода в страната, а чрез специална технология се рехабилитира яз. „Студена“, напомни Павлова и допълни, че се оказва подкрепа на общините, за да завършат реформата във ВиК отрасъла, след което да получат достъп до разполагаемите близо 2 млрд. лв. европейски средства за инвестиции в него.
Министърът коментира още, че с реформа в кадастъра покритието с кадастрална карта на страната ще бъде над 90 %. От миналия месец услугите са изцяло електронни и с 30% по-евтини, като скици могат да заявяват и издадат отвсякъде, информира тя.
Тя напомни, че благодарение на излишъка в бюджета бяха осигурени предвидените за Националната програма за енергийна ефективност 1 млрд. лв. и посочи, че разплащанията по одобрените текущи проекти е гарантирано. Ще предложа да бъде направен политически консенсус и програмата да бъде подкрепена, за да продължи, ако бъде приет бюджетът, защото тя има ясен социален и икономически ефект, а безспорни са и екологичните ползи от нея, коментира Лиляна Павлова.
