Временната парламентарна комисия за обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на България подкрепи на трето четене промените в основния закон.
Измененията бяха одобрени на второ четене от парламента на 9 декември тази година.
В подкрепа на законопроекта гласуваха 11 депутати от комисията, а един се въздържа.
Депутатът от Реформаторския блок (РБ) Атанас Атанасов обяви, че няма да подкрепи законопроекта. Той заяви, че е против, тъй като на първо четене в Народното събрание се е приело едно разпределение на квотите в колегиите на Висшия съдебен съвет (ВСС), а на второ - друго. Освен това, според Атанасов, е безсмислица парламентарната квота във ВСС да бъде разпределена от самия ВСС по колегии.
Атанас Атанасов посочи още, че приетите изменения, с които се дава право на ВСС да управлява съдебни имоти е противоконституционно, тъй като пак според Конституцията имотите се управляват от правителството. ВСС сега ще има стопански функции, посочи депутатът, който се обяви против тези изменения и при разглеждането в пленарна зала.
"Нищо не сме очаквали, какво да очакваме. Това, което трябваше да се случи, се случи и в сряда просто формално ще се гласува”, бе лаконичен Атанасов пред медиите след приключване на заседанието на комисията. „Нашата позиция сме я заели, нашият път сме го избрали и ще го следваме”, заключи той, цитиран от БГНЕС.
На трето гласуване комисията не разглежда текстове и не се правят предложения.
При второ четене в парламента на законопроекта за Конституцията беше приет механизмът за избор на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет (ВСС).
Съдийската колегия се състои от 14 членове, като включва председателите на ВАС, на ВКС, както и шестима членове, избирани пряко от Народното събрание плюс шестима членове, избирани пряко от съдиите. В прокурорската квота има общо 11 членове - шестима „професионални“ членове т.е. избирани от прокурорите и следователите и петима, избирани от парламента. Квотата на шестимата „професионалисти“ включва главния прокурор, четирима пряко избрани от прокурорите и един член, избиран от следователите.
Припомняме, че министърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка, след като парламентът гласува значително окастрените предложения за съдебна реформа, които запазват като цяло правомощията на главния прокурор. След оставката на правосъдния министър и гласуването в парламента стотици излязоха на протест с искане за радикална съдебна реформа.
