Асоциацията на европейските журналисти-България ще следи влиянието на Закона за личните данни върху правото на изразяване, съобщават от АЕЖ.
„В окончателния вариант на закона останаха десет критерия, с които журналистите, писателите и научните работници би трябвало да се съобразяват в работата си. Въпреки отпадналото изискване тези критерии да се прилагат кумулативно, а изричното посочване, че трябва да бъдат съобразен само относимите към всеки конкретен случаи, смятаме, че това изискване създава предпоставки за цензура и автоцензура при журналистите“, съобщават от АЕЖ-България.
Според Асоциацията предвидените глоби на стойност от до 5000 лв. биха могли да имат смразяващ ефект върху свободата на изразяване, а също така биха могли да се използват от държавата в лицето на Комисията за защита на личните данни за репресия над неудобни медии и журналисти.
„Оценяваме уверенията, които получихме от председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и лидер на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов и от председателя на комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов, че въпросните критерии по своя замисъл не са контролен лист и никой журналист или медия няма да бъдат обект на натиск посредством тях, но смятаме, че подобни устни ангажименти не са достатъчни, за да внесат спокойствие в гилдията“, посочват от АЕЖ.
„Намираме, че би било уместно Конституционният съд да се произнесе относно съответствието на измененията в Закона за личните данни с Конституцията и бихме внесли становище, в случай че тази инстанция бъде сезирана от някой от имащите право на това. Заявка, че Конституционният съд ще бъде сезиран от една пета от депутатите, пред нас пое Корнелия Нинова на срещата, която проведохме с нея като председател на парламентарна група. Конституционният съд би могъл да бъде сезиран по този въпрос и от други институции, посочени в Конституцията“, отбелязват от Асоциацията.
От АЕЖ заявяват, че очакват допълнителни гаранции относно прилагането на Закона и помиряването на правото на защита на личните данни с правото на свободно изразяване в подзаконови нормативни актове. „Ще продължим да следим за баланса между двете права и ще реагираме, включително и с уведомяване на международните си партньори, ако констатираме, че защита на лични данни се използва за неправомерен натиск над журналисти“, посочват от Асоциацията.
Припомняме, че Народното събрание преодоля ветото на президента върху част от Закона за личните данни. Държавният глава върна за ново обсъждане част от измененията след призив на Асоциацията на европейските журналисти - България и други организации, които смятат, че въпросните законови текстове създават предпоставки за неправомерно ограничаване на свободата на изразяване и биха могли да доведат до цензура и автоцензура.
