В проекта на Стратегия за е-управление за периода 2014-2020 г. е посочено, че България ще има електронно управление на прилично (средно за ЕС) ниво едва към 2020 г.
В документа, предложен за обществено обсъждане, се признава, че министерства, агенции, комисии, общини още дълги години ще работят с хартия, ще разтакават по гишета граждани и фирми и няма да могат да обменят онлайн данни помежду си, пише "Сега".
Към началото на 2013 г. от 562 администрации едва 80 предлагат е-услуги, пише в проекта. Това означава, че огромната част от държавните и общинските служби още не са влезли в XXI век. Положението няма да се промени съществено и в близките години.
В новата стратегия се припомня стар анализ на кабинета "Борисов", който изчислява, че административното бреме за бизнеса, гражданите и самите чиновници струва над 2 млрд. лева годишно. "При практично развитие на е-управление ще се освободят ценни ресурси (време, хора и финанси), които сега се използват неефективно за административно обслужване, а себестойността на административните услуги ще намалее с 30%", пише в проекта "Орешарски". Това означава, че е-правителството ще ни пести по 600 млн. лева годишно. Парадоксалното е, че Естония - световен лидер в тази област, от години предлага да подари на България своя евтин и ефективен модел и да ни помогне да го внедрим, но управляващите явно не бързат.
Според новия проект обещаното и от предното, и от сегашното правителство преминаване към електронни обществени поръчки ще се реализира към 2017 г. - тогава 50% от процедурите трябва да се провеждат онлайн, а едва в края на десетилетието - 100%. При това сроковете са само за държавната администрация и не визират местните власти, които също провеждат много обществени поръчки. Друга скромна цел в документа е към 2020 г. 60% от плащанията от и към държавата да се правят по електронен път.
Това е поредна стратегия за е-управление на поредно правителство. България е шампион по стратегии, концепции, програми и планове за развитие на е-услугите, но в същото време е аутсайдер в Европа в тази сфера. Това призна вчера и вицепремиерът Даниела Бобева.
Проектът цитира най-новия доклад на ООН за състоянието на електронните правителства по света "Е-правителство за хората", който обхваща 190 страни. В него България заема невзрачното 60-о място, но по-лошото е, че за 2 години се е сринала с 16 позиции. Докато у нас политици и чиновници се помайват, други държави ни изпреварват, се признава в проектостратегията. Докладът на ООН констатира, че най-развитите страни най-много инвестират в е-управление, като всички, класирани в първата двайсетица, прилагат един и същ модел - развиват онлайн услуги на база на one-stop-shop portal - портал от тип "едно гише". България обаче правеше тъкмо обратното дълги години - всяко ведомство купуваше "свой" софтуер и хардуер и градеше собствени сайтове, мрежи, портали. Ето защо само 8% от дигиталните услуги са "качени" на единния портал е-goverment, останалите са разпилени на различни места, като 82% са били достъпни през портал, специално разработен от съответното ведомство, а 10% - чрез общ за група администрации портал. Наскоро премиерът Орешарски даде пример с ведомство, в което чиновниците ползват 42 различни софтуера. Според бившия зам.-министър Първан Русинов, отговарящ за е-правителството, в тези експерименти и грешки са похарчени безплодно над 1 млрд. лева.
Въпросният национален портал http://www.egov.bg. в момента работи в експериментален режим. Най-търсените услуги там за гражданите са плащане на данъци и на осигуровки през интернет с дебитни карти и онлайн справки за здравни и социални осигуровки, а за бизнеса - ДДС регистрация за предоставяне на електронни услуги и категоризация на заведения и на хотели.
