Водната реформа се търкаля 10 години, а отговорните институции често заекват по нея.
Това каза народният представител от ПГ на „БСП за България“ и член на Изпълнителното бюро на БСП Манол Генов по време на разискванията за предотвратяване на опасността от воден режим.
„Съзнавам, че обсъждането на проблемите с водата, ВиК сектора и така наречената водна реформа в страната ни е кълбо от абсурди, мащабно нищоправене. Имаме гарантиран ефект на бумеранга. Не знам колко ще тежат в хартиен вид всички действащи, планирани и обещавани мерки в последните десетина години. Това няма значение – търкаляме темата, отговорни институции често заекват по нея“, заяви от парламентарната трибуна Манол Генов.
„Само искам да маркирам драстичния случай – Перник. Тежък непростим рецидив на безхаберие, безотговорност и малко управленска наивност. Мислехме си, че няма да ни разберат, че всичко това ще мине, ще ни се размине, само че в този конкретен казус имаме накуп събрани всичките абсурди на отказ на институциите да контролират този сектор, да санкционират достъпа до питейна вода. По този начин лишиха цял град от достъпа до нея. Лъсна хаосът с използване на водите от язовир с национално значение и в крайна сметка безпомощност от контролните институции да се справят. Получи се така, че премиерът буквално напъха в джобовете на един областен управител оставките. Всички въздъхнахме, че нещата са се оправили, ама не“, каза Манол Генов.
Народният представител от БСП обърна внимание, че продължава да се чака кой ще понесе отговорността как уж никой не е видял, чул и видял, че се отклоняват в пъти повече води от допустимите по закон в аварийни казуси.
„И това в продължение на месеци. Същите онези месеци, за които лично министърът на околната среда и водите се заричаше и при това в писмена форма, че отклоняването на води е в рамките на нормалното. Даже в края на годината обемът на язовир „Студена“ ще бъде напълно възстановен. Ама не стана така и Дядо Коледа няма да спаси нито потърпевшите перничани, нито покрилите се от отговорност експерти. Получи се снишаване, подобно на призива на един далечен наш държавен ръководител в очакване всичко да се размине.
До днес нямаме отговор на въпроса къде беше държавата и кой държи ангажиментите да упражнява перманентен и предварителен контрол и да санкционира подобни ситуации. Да ви кажа алибито, че се отклонявали води единствено в авариен режим е оправдание като в детската градина“, каза още Генов.
„Не само нищо не се случва, но и едва ли не се върви с уверени крачки към провал. Истината, който я познае, е доста страшничка. Водната реформа едва ли не се осуетява и се имитира такава. Хората не са виновни, че не приемат тази реформа като нещо, което пряко ги засяга. Вече 20 години страната ни изпълняваше уж ангажименти по водна реформа. Повече от десетилетия имаме ангажименти и пред ЕС за същото. Пак от Световната банка изчислиха, че с тези темпове България реално може да стигне до реформиран ВиК сектор след 30-тина години. Много сериозни са проблемите с този отказ от реформа. През 2017 г. поехме ангажимент пред ЕК да намалим загубите на вода под 50 %. След 20 години те да са 30 %“, каза още Манол Генов.
Според него се затварят очите, че е нужно удвояване на средните комбинирани цени за водоподаване и пречистване на води. Народният представител от "БСП за България" обърна внимание, че ВиК дружествата след време може да не са в състояние да поемат дори и текущите си разходи. Само преди дни бодро бе обявен първият анализ, че активите на ВиК в целия сектор в страната е 11 млрд. лв. Какво следва? Защо е нужен този опис? Най-вероятният отговор е, че това ще бъде основата, на която водните оператори ще търсят своето съфинансиране, а асоциациите към тях ще получават банкови кредити. Обаче после тези кредити, за да се изплащат десетилетия трябва да се калкулират инвестиционните разходи, а това простичко значи – цената на водата. Това е неизбежно“, допълни още Манол Генов.
Той отбеляза още, че щетите в общественото водоснабдяване са над 55 %, а половината население на Европейска България битува без пречиствателни станции и обществена канализация. „Колко години повтаряме, че за реална реформа са необходими 12 млрд. Следим и чакаме да се сулчи реалното окрупняване на ВиК дружествата, както сме поели ангажиментите и са похарчени стотина милиона, записани на стратегии и проекти, а наяве има много малко“, коментира още Генов.
