Парламентът прие на второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за задълженията и договорите. Вносители са съпредседателят на „Обединени патриоти“ и заместник-председател на ВМРО Искрен Веселинов и група народни представители от ОП и ГЕРБ.
С въвеждането на 10-годшната абсолютна погасителна давност по отношение на физическите лица ще се избегне фигурата на „вечния длъжник“.
От трибуната на Народното събрание съпредседателят на „Обединени патриоти“ и заместник-председател на ВМРО Искрен Веселинов благодари на всички народни представители, които подкрепиха това изменение на Закона за задълженията и договорите. Рядко в един мандат има такива моменти, в които Народното събрание решава проблем, който е жизнено важен за стотици хиляди хора. Проблем, който възниква в следствие не само необмислени решения при взимане на кредит, ами и в силата на непреодолими обстоятелства. И добави:
"Искам да давам отговор на много публикации, които атакуват този текст като основно в полза на длъжниците. В рамките на дебата, който беше доста продължителен – почти 5 месеца, чухме всички становища, включително и доста радикални предложения. Аз смятам, че правната комисия и работните групи се съобразиха с основната част на тези възражения. А именно да има баланс между длъжника и интересите на кредитора. Това не е закон, който да позволи на длъжника да не си връща никога кредитите, напротив. Дава възможността на кредитора да си прибере задълженията с различни способи. Но дава един разумен срок, в който да тече това изпълнение. Този срок е 10 години. В тези 10 години ние изключваме времето за съдебни дела.
Ние като законодатели взимаме едно добро и балансирано решение.
В последните години съществуват многобройни примери за изпълнителни производства срещу граждани, които, за съжаление, продължават много повече от 10 години. През всичките тези години, разбира се, се начисляват лихви, такси и разноски. А най-неприятната част е, че при смърт на длъжника тези изпълнителни действия се прехвърлят към неговите наследници.
Според статистиката принудителните изпълнения засягат над 600 000 българи.
А именно днес, когато цялата ни държава и общество са изправени пред последиците от коронавируса, тази мярка изглежда много навременна и подходяща", каза Веселинов.
Не всички обаче одобряват закона.
Срещу промените се обявиха десетки организации, предупреждаващи за негативните последствия от мярката – министерствата на правосъдието и финансите, Европейската банка за възстановяване и развитие, Българската стопанска камара, Висшият адвокатски съвет, асоциациите на банки, колектори, фирми за кредити, дружествата за енергоразпространение и др. Повечето от тях твърдят, че приетите текстове са доста неудачен опит да се решат проблемите на вечните длъжници на фона на познати в европейското законодателство процедури като например личния фалит.
Основният проблем на 10-годишната давност е, че не защитава достатъчно интересите на кредиторите и не се съдържа механизъм, чрез който да се отчете доколко добросъвестен е длъжникът. Освен това се губи стимулът за поне частично погасяване на дълга.
До момента никой не е изчислил какви са очакваните ефекти от мярката, която ще се задейства след 6-месечен отлагателен период след влизането на закона в сила.
Все още нито една от институциите, които имат право да оспорят текстовете пред Конституционния съд, не е обявила, че ще го направи. Не е ясна и позицията на президента Румен Радев, който следва да подпише закона.
Според приетите текстове с изтичането на 10-годишна давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, стига те да не са отсрочени или разсрочени. Това значи, че след изтичането на срока от 10 години за длъжниците няма да има никакви правни последици от факта, че не са погасили задължението си, а кредиторите им губят парите си завинаги.
Промените в Закона за задълженията и договорите ще действат назад във времето, тоест ще важат и за заварените задължения.
Въвеждат се шест изключения от действието на закона – когато задълженията са натрупани от физически лица – еднолични търговци, когато те произтичат от "непозволено увреждане" и "неоснователно обогатяване", когато са за издръжка, за трудово възнаграждение и обезщетения по Кодекса на труда.
