След провелия се Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС) при президента Румен Радев относно интеграцията на Република Северна Македония (РСМ) отправяме поглед към геополитическия анализ и изводите след приетата вчера обща декларация от всички политически сили.
Разговорът ни по тези теми е с проф. Искра Баева - преподавател в Историческия факултет на Софийския университет, доктор по история и автор на много научни трудове, книги и учебници и Симеон Николов - дипломат, бивш заместник-министър на отбраната и директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения.
- Кои са новите моменти след КСНС, ако има такива и считате ли, че дадохме ясен и окончателен знак към РСМ?
Проф. Искра Баева: Не очаквах друго решение – натискът да продължи тази линия беше много силен, а изигра роля и чисто политическия императив. Не се оправдаха и прогнозите да се отмени позицията ни, както ни заплашваха някои политически сили. От години в България не е имало такова единодушие на политическите сили. Струва ми се обаче, че същината на проблема стана жертва на политиката – твърдостта на позицията ни цели по-скоро да спомогне в решаването на вътрешните ни проблеми.
Няма никакъв шанс проблемът да се реши поради чисто вътрешнополитическите проблеми и в двете страни и нестабилността, породена от тях.
Симеон Николов: Безспорно важно беше демонстрираното единство по българската позиция относно започване на преговори за членство на РСМ в ЕС. Но в самия текст, до който стигна Консултативния съвет при президента, като че ли липсват два акцента. Тъй като източници от ЕС ни обвиняваха, че не трябва да се търси решаване на двустранни проблеми на европейско ниво, изказванията на българския президент досега правилно излъчваха посланието, че важното за македонската страна е да се придържа към основни принципи и ценности на ЕС, а проблемът е и на Брюксел, а не само на България. А това като че ли се загуби в днешния текст от Консултативния съвет. Освен извеждането на правата на македонските българи като водеща тема, текстът може би трябваше да открои и разбирането, че макар и да не можем да очакваме бърза промяна на насажданите с десетилетия език на омразата и фалшификации на историята, ние бихме желали да видим реални действия и гаранции в тази насока.
Може би по–ясно трябваше да се открои и това, че повдигнатите въпроси не са „искания”, а отправени препоръки, съответстващи на духа и ценностите на ЕС. Вярно е, че РСМ не направи нищо по изпълнение на договора. Някои критици на днешната позиция сякаш сега се сетиха, че българската позиция усилвала още повече антибългаризма в РСМ.
Ако си представим целия процес като една влакова композиция, ние сменихме парния локомотив на комисията по история с нов дизелов локомотив на правата на човека и пет вагона, в които ще се настанят икономисти, специалисти по инфраструктура, културни деятели, историци, но тази тежка композиция се нуждаеше от още едни мощен европейски локомотив, много по–силни послания от Брюксел към македонските пътници, чакащи на гара Скопие, а в нашите дипломатически куфарчета нещо повече от бутилка ракия и българска луканка.
- Успя ли президентът да постигне исторически успех с тази обща декларация, както го определиха някои наблюдатели и как виждате неговата роля в този момент?
Проф. Искра Баева: По отношение на президента – това наистина е голям успех за него, защото досега не е имало толкова успешен КСНС в целия му мандат, когато беше практика да не се приема документ, някои политически сили да напускат предсрочно заседанията и т.н. В този смисъл успехът се дължи както на темата, така и на променената вътрешнополитическа ситуация. Декларацията, която президентът изчете, не внася нищо ново, но затвърждава следваната позиция. Забележката ми е по-скоро насочена към тенденциите в дълготрайния политически процес.
Симеон Николов: Заключенията на КСНС по закон са предложения към изпълнителната власт и Народното събрание и не могат да се обвързват с крайни резултати. Президентът много преди това заседание зададе друг тон, в което се състои неговата роля.
- Можем ли да твърдим, че политическият ни елит охлади ентусиазма, който бе започнал да се надига в последните дни у съседите ни?
Проф. Искра Баева: Техният (на македонските политици) ентусиазъм беше свързан с надеждата, че в България идват на власт политически сили, които гледат към общото европейско бъдеще, а не толкова към проблемите на миналото. Моята позиция е, че не можем да гледаме бъдещето само през призмата на миналото. В този смисъл очакванията нормално бяха попарени. Не мисля, че вината за застоя в отношенията се дължи на сегашната ни политическа класа – проблемът е вкоренен дълбоко в историята.
Симеон Николов: Това изглежда бе една от основните цели на обявените резултати от Консултативния съвет и би трябвало да допринесе за отрезвяване на позициите на нашите партньори.
- Какво да очакваме от посещението на премиера Петков следващата седмица и относно стратегията на кабинета – виждате ли някакъв разнобой относно сроковете за преговорите, тъй като президентът Радев не обвърза с конкретни дати, докато премиерът Петков заговори за краткосрочно разрешаване на казуса?
Проф. Искра Баева: Премиерът най-вероятно е бил атакуван за изказванията си за скорошно подобряване на отношенията ни със Северна Македония, затова едва ли му е било приятно на този съвет. Аз лично не смятам решението му да посети РСМ за грешно, тъй като там имаше повод. Във връзка с карантинирането не е ясно дали и как ще се състои това посещение. Но посещението може и ще бъде една правилна стъпка към разбирателство: двамата премиери трябва да се разберат за краткосрочните цели и стъпки за осъществяването им. Гражданите на РСМ обаче трябва да разберат, че нашата позиция може да претърпи развитие, само ако бъде показана воля за сближаване и от тяхна страна. В този смисъл ако ние атакуваме „на нож“ съседите ни, едва ли ще постигнем резултат, също както и те. Но започнем ли да говорим по въпроси като транспортните връзки, икономическите ни контакти и т.н., то крайният резултат ще бъде взаимноизгоден и за двете държави.
Симеон Николов: Поради карантинирането на премиера Петков, не е изключено посещението да бъде отложено. Това би дало възможност следващата дата да бъде насрочена за среща в София, което е по–удачно, отколкото българският премиер да гостува в Скопие. Премиерът може да постигне пробив, ако македонската страна се възползва и предложи мерки, които да покажат ясно изпълнение на клаузи от Договора с България. Открит остана въпросът какви ще са гаранциите, че предлаганите от петте работни комисии мерки ще бъдат изпълнени. Очевидно, че е надделяла позицията да няма конкретни срокове, а да съдим за постигнатото по конкретни резултати.
- Да завършим и с вашата прогноза - как прогнозирате да продължи процеса по интеграция на РСМ?
Проф. Искра Баева: Ситуацията не е без изход. Целите са поставени, а началото трябва да бъде на чисто човешки разговор за това какво може да се направи най-лесно и бързо, без да се започва с трудните исторически проблеми. Това би ни помогнало да се придвижим от мъртвата точка, в която сме в момента и може да се стигне до някакъв резултат. Нашият проблем изначално е свързан с това, че всяка страна смята само себе си за права и не иска да се вгледа в другата позиция. Възможността да погледнеш на нещата и от друг ъгъл показва по-голяма интелигентност, а и по-голяма толерантност.
Накратко – нека започнем от по-лесните стъпки, постепенно да вървим към по-трудните за разрешаване казуси, които неминуемо ще ни заведат към миналото. Идеята ми е да започнем с настоящето и с мисъл за бъдещето, като после ще ни бъде по-лесно да дискутираме и миналото.
Симеон Николов: Проблемите трябваше да бъдат разделени още в две групи. Първата да включва възможни за изпълнение неща в обозримо бъдеще като премахване ограничаването на правата на българските македонци, езика на омразата и корекции в учебниците. Втората да включва проблемите, свързани с историята, дългосрочни инфраструктурни проекти и др. Не трябва да чакаме само какво ще отговори и направи РСМ, а да разработим и изпълняваме План с най–малко две части: мерки, свързани пряко с РСМ и работа в страните–членки на ЕС. В първата част влизат въпроси като облекчаване възможностите за образование и специализация в България на кадри от Македония, стипендии, международни конференции, икономически връзки др. Във втората част: издаването на литература на английски, немски и френски език съдържаща резултати от изследвания на наши учени, дипломатическа активност в трети страни и т.н. България трябва да настоява пред ЕС и САЩ за оказване на влияние върху РСМ, защото истинската причина за днешното състояние е прибързаното подписване на Договора през 2017 г. под натиска на Вашингтон и Брюксел заради предстоящото тогава приемане на РСМ в НАТО.
Автор: Ивайло Илиев
