След над тричасови дебати само антикорупционният законопроект на Министерски съвет бе приет на първо четене в парламентарната комисия по правни въпроси.
Решението беше взето с 14 гласа "за", 7 бяха против. Очаквано - законопроектът на БСП събра само 7 гласа "за", а 14 депутати от комисията се въздържаха, което доведе до неговото отхвърляне.
В приетия от правната комисия законопроект на управляващите акцентите са създаване на нов антикорупционен орган, в който влизат КПУКИ, БОРКОР, звено от Сметната палата, дирекцията от ДАНС за противодействие на корупцията, КОНПИ.
Комисията ще бъде от 5 члена, като председателят се избира от Народното събрание, а той предлага заместниците си, които депутатите одобряват. Парламентът ще я контролира и ще се приема доклад за дейността ѝ. Ще се приемат декларации за имуществено състояние, както и сигнали от медии.
Разширява се понятието "длъжностно лице", като се включват и лица от частния сектор. Инкриминира се търговията с влияние.
От другата страна органът, предвиден в законопроекта на БСП, ще проверява имуществените декларации и ще разследва корупционните престъпления. Органът ще разследва само когато определено лице извършва определено престъпление - длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост и др.
Назначаването на председателя е сред основните разлики на двата проекта. "Специална агенция "Антикорупция" се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента на републиката за срок от 5 години. Председателят има право на не повече от два последователни мандата", е записано в проекта пък на БСП.
По предложение на председателя на агенцията Народното събрание избира трима заместник-председатели. Изборът се осъществява с мнозинство две трети от всички народни представители. Зам.-председателите се избират за срока на мандата на председателя.
Основни структурни звена в администрацията на агенцията са специализираните дирекции, самостоятелните териториални отдели и специализираните административни дирекции, предвижда отхвърленият проект на БСП.
Дебатът
В началото на дебатите депутатът от ГЕРБ Димитър Лазаров заяви, че законопроектът на ГЕРБ не трябва да се разглежда, заради липсващата финансова обосновка. "Вие предлагате създаване на нова агенция с разследващи функции, но нямате нито един ред финансова обосновка в проекта си", заяви той.
По неговите думи няма как да се случи и това зам.-директорите на новата агенция да се избират с 2/3 мнозинство, защото в Конституцията е записано кои органи се избират с квалифицирано мнозинство.
Пенчо Милков от БСП каза, че имало финансова оценка в частта анализ на въздействието на законопроекта, същата каквато имало и при ГЕРБ.
"Да не си мерим оценките, че ще стане "оценката ми е много по-добра от оценката ти", призова шеговито председателят на правната комисия Данаил Кирилов.
Християн Митев от Патриотите заяви, че създаването на органи, които нямат общо с разследването, е опасна тенденция, защото не са свързани с Конституцията. Патриотите припомниха, че сме парламентарна, а не президентска република, затова членовете на този орган трябва да се избират от НС.
Хамид Хамид от ДПС заяви, че ДПС ще подкрепят законопроекта на МС, но са обезпокоени от някои текстове.
Данаил Кирилов от своя страна на няколко пъти нарече законопроекта на БСП репресивен, защото имало опасност едно лице да получи огромна власт.
Крум Зарков, който беше основното острие на БСП в дебата заяви, че проектът на ГЕРБ ще се слеят отделни органи "горе в главата", но долу ще си останат като стълбове по отделно. "Разследване, и само разследване. Това му е цаката", обобщи Зарков философията на законопроекта на "червените".
Зарков обясни, че докато в партията му са писали проекта са търсили ясен отговор на ясен въпрос. Въпросът е защо и гражданите, и европейските ни партньори имат усещането, че корупцията в България не се наказва.
Отговорът бил, защото няма осъдителни присъди за корупционни престъпления. И след като главните прокурори - не само Сотир Цацаров, а и предшествениците му, са се изказвали, че нямат успех в съда с борбата с корупцията, защото до прокурорските бюра не стигали качествени разследвания и доказателства, от БСП намерили решението - разследващи функции на новия антикорупционен орган.
Депутатът от левицата разкритикува и проекта на ГЕРБ като заяви, че предвидената в него превенция спрямо висши длъжностни лица звучала анекдотично. Защото мястото на превенцията било в училищата например.
Йордан Цонев от ДПС възрази на твърденията, че народните представители не трябва да назначават ръководителя на комисията. "Да не би в президентството да няма условия за корупция? Или огромната администрация на президента не е склонна към корупция ", зачуди се Цонев.
"Камбанката от Румъния дрънчи над главите ни. Това, което става в Румъния потвърди опасенията ни, че това може да се превърне в орган за разчистване на сметки", заяви Цонев по повод искането този орган да има разследващи функции по подобие на Румънския антикорупционен орган.
