Промените в Изборния кодекс са огромна крачка назад. Това се казва в позиция на Обществения съвет (ОС) към Централната избирателна комисия (ЦИК) по повод приетите от Народното събрание спорни промени в изборното законодателство.
Позицията е изпратена до президента Росен Плевнелиев, до председателя на парламента Цецка Цачева, до премиера Бойко Борисов, до омбудсмана Мая Манолова, до Венецианската комисия, до Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и до председателя на Централната избирателна комисия Ивилина Алексиева.
Акцент в документа е пълната непрозрачност на приемането на поправките."Правната комисия на НС в две заседания, набързо и на парче, прие промените. Това стана без извеждане на философията на търсените промени, без предоставяне на анализ от политически партии и гражданските организации на проблемите наблюдавани при прилагането на действащия ИК, без обществено обсъждане. Стряска непоследователността и отклонението от добрите практики и стандарти за участие на обществото в изработването на рамката, гарантираща политическите и гражданските права на гражданите", се казва в позицията на ОС към ЦИК.
"В резултат на последвалия обществения натиск и демонстрации в страната и зад граница, отново на тъмно и скрити от обществения поглед, политици от различни институции бяха принудени да се откажат от част от предложенията си. От изтекла стенограма от политически консултации на управляващата коалиция се вижда как се прави опит да се отмести срокът за прилагане на приетото законодателство извън мандата на сегашното управление и така умишлено да се подведе обществеността и да се избяга от отговорност", пишат още от ОС към ЦИК.
Те подчертават, че след гласуването част от депутатите не са били наясно какво точно са приели. Проблем е и че обществото не разполага с крайния вариант на приетите промени.
"В резултат на този непозрачен и неприемлив начин на приемане на промени в ИК, обществото подлага на съмнение качеството на крайния вариант на кодекса само месеци преди президентските избори и предстоящия референдум", се казва още в позицията.
Ето и пълния текст на Декларацията на Обществения съвет (ОС) към ЦИК по начина на предлагане и приемане на промените на Изборния кодекс:
Първият изборен кодекс на България беше изработен през 2011г., без обществени консултации, но след получаване на Съвместното становище на Венецианската комисия и ОССЕ, Народното събрание (НС) предложи и прие промени, които значително подобриха защитата на гражданските права в страната. През 2013 г., в процеса на изработването на нов Изборен кодекс (ИК), НС се обърна към Венецианската комисия за становище по тогава изработения вариант за предоставяне на възможност за приемане на препоръки още в хода на изработването му.
След окончателно приетия от НС текст, в Съвместното становище на Венецианската комисия и ОССЕ 2014 се подчертава новия подход на работа, където "...проектът за кодекс е резултат на отворен процес, до голяма степен дължащ се на Временната парламентарна комисия, изработила кодекса. Този процес дава възможност на политическите партии, изборната администрация, както и на представители на гражданското общество и медиите, да представят предложения и да вземат участие в редовните заседания на Временна парламентарна комисия, ръководеща изготвянето на кодекса. Откритите обществени консултации насърчават общественото доверие в изборното законодателство и процеси."
Сега разглеждания от президента Плевнелиев текст, който все още не е достъпен за гражданите и експертите, е резултат на различен процес и е огромна крачка назад. Правната комисия на НС в две заседания, набързо и на парче прие промени. Това стана без извеждане на философията на търсените промени, без предоставяне на анализ от политически партии и гражданските организации на проблемите наблюдавани при прилагането на действащия ИК, без обществено обсъждане.
Стряска непоследователността и отклонението от добрите практики и стандарти за участие на
обществото в изработването на рамката, гарантираща политическите и гражданските права на гражданите. Малка илюстрация на проблемите в процеса е фактът, че след гласуването на второ четене, членове на НС не бяха наясно какво точно е прието и за какво са гласували. В резултат на последвалия обществен натиск и демонстрации в страната и зад граница, отново на тъмно и скрити от обществения поглед, политици от различни институции бяха принудени да се откажат от част от предложенията си. От изтекла стенограма от политически консултации на управляващата коалиция се вижда как се прави опит да се отмести срокът за прилагане на приетото законодателство извън мандата на сегашното управление и така умишлено да се подведе обществеността и да се избяга от отговорност.
В противоречие с чл. 26, чл. 28 от Закона за нормативните актове, по силата на който всеки нормативен акт трябва да има достатъчно време за обществено обсъждане от всички заинтересовани (заедно с мотивите, финансова обосновка и очаквани практически ефекти), тези промени на ИК се приеха хаотично.
След 26 години преход, България има необходимия потенциал и капацитет за отговорно обществено обсъждане на законови промени, при нужда, даже и в съкатени срокове. Лица, избрани да решават с нашия глас, си позволяват откровено незачитане на гражданските и политичеките права на избирателите и с неприкрита арогантност приемат дискриминационни текстове.
Само за сравнение, през април в Букурещ се проведе конференция по аналогични проблеми, в която разширен състав от Венецианската комисия и ОССЕ съдейства на тяхната изборна админситрация и експерти в проведената обществена дискусия за намиране на обществено най- приемливите предложения за промени в ИК на Румъния.
Общественият съвет (ОС) към ЦИК подготвя подробен анализ, с фокус върху универсалността на гражданските и политическите права и степента им на гарантираност за всички граждани; съответствието между възложените ангажименти на ЦИК, мандадът им и материално-техническото осигуряване, както и на общественото доверие в процеса.
Основният проблем към момента, когато всички говорят за промените в ИК, но гражданите не разполагат с текст, е падащото общественото доверие в политическата система в страната и дискредитирането на изборите като свободен и гарантиран израз на ролята на избирателите. В резултат на този непозрачен и неприемлив начин на приемане на промени в ИК, обществото подлага на съмнение качеството на крайния вариант на кодекса само месеци преди президентските избори и предстоящия референдум.
